ПЕСЕН
Стихове 1984 - 1986 г.
ПЕСЕН
Виното е още неизпито.
Песента е още неизпята.
Пак сънувам весели копита
да звънят призивно над полята.
Над полята, дето жълто жито
рони зърно в жътвата богата,
да нахрани птиците, които
с песен ще ни върнат красотата.
1984 г.
ВЯРНОСТ
Тука няма суетня и слава.
Има труд и грапави десници.
Есента и зимата отвяват
от строежа прелетните птици.
Другите остават и воюват.
Кал прелива техните ботуши.
Някой може гневно да изпсува
и цигара гладен да запуши.
Тези хора, груби и корави,
чак по тъмно от кофража слизат.
Като знаме вятърът развява
на гърба им избеляла риза.
Те заспиват морни върху лакти
в автобуси с пътища вечерни.
А сънуват слънчеви палати
и докрай на скелите са верни.
1984 г.
СРЕЩА С МАМА
По заснежени пътища дойде
в това поле с виелиците люти.
За мама аз съм винаги дете -
насън люляно в топлите й скути.
По заснежени пътища дойде.
Донесла ми е вълнена фланела.
Че вятърът в кофражите преде
на зимата студената къделя.
1984 г.
БЪЛГАРИЯ
Бъди ми глас. Бъди ми звучна рима.
И шепа пръст от пролетни бразди.
Една пътека в мразовита зима.
Пътека към дома бъди.
Че аз съм пътник в планина голяма,
с достигащи до Бога висоти.
Но ти бъди до мъжкото ми рамо.
Посока в моя път бъди.
1984 г.
СЕЛСКА КРЪЧМА
Продават в кръчмата надежда,
за всеки циганин без път е.
Най-черният от тях поглежда
като Отело с поглед мътен.
На мавъра налейте вино -
жестока обич го изгаря.
Очите му кървят до синьо
и не прощават изневяра.
Налейте! Виното мирише
на женска гръд и слънчев спомен.
Той тази вечер ще допише
историята с Дездемона.
1984 г.
ИЗПОВЕД
Знам какво е преспа във тайгата.
Знам какво е да си сам и слаб.
И до гроб запомнил съм цената
на сълзата и на къшей хляб.
Брулил ме е вятър над кофража.
Плакал съм с премръзнали ръце.
Но което имам да ви кажа -
нося го във своето сърце.
1984 г.
ЗЛАТОТЪРСАЧ
Дни и нощи пясъци студени
аз промивам от реките сини.
Времето изтече покрай мене.
Младостта през времето замина.
Рано ли родих се или бързах?
Под звезда нещастна ли? Не зная.
Но със златно въже не завързах
на живота двата края.
1984 г.
ОБИЧ
Налей за слънцето и мрака.
За бащин дом и Дунав бял.
За мама, дето все ме чака,
загърната в старинен шал.
Налей за дланите корави.
Затуй, което не спестих.
И за пропуснатата слава -
разминала се с моя стих.
Пред теб виновен и невинен,
ръка протягам примирен.
Налей ми обич вместо вино,
че аз от обич съм роден.
1984 г.
БОГАТСТВО
Красив и непокорен,
през вечен кръговрат -
раздавай се до корен,
раздавай се до цвят.
Със скъсаната струна
душата си сравни.
Раздавай се безумно
до сетните си дни.
Раздавай се красиво.
Раздавай се докрай.
Труди се мълчаливо
и чудеса създай.
Недей щади сърцето.
Раздавай се без жал.
Богат си с туй, което
на другите си дал.
БЕЗСЪНИЕ
Кой до трети петли се разхожда из двора
и безсънна врата подир мене затвори?
Кой във триста тревоги съня ми оплита?
Равнодушният сняг е затрупал следите
и не зная със мене кой е спорил нощеска.
Аз живея така в полусън, в полутреска -
като струна изпъната, като бойна тетива,
като слънце, което към залез отива,
като гневно изречена клетвена дума,
като спомен забравен за ланската шума,
раздвоен и единен в поетична измама -
от пророка до лудия граница няма…
1984 г.
СЛЪНЧЕВА ЗАРЪКА
Златно жито като мисъл
ще будува във пръстта.
В туй, което съм написал,
потърсете красота.
Потърсете обич, вяра.
Покорени висини.
Студ от нощите полярни.
Въглен от горчиви дни.
Потърсете мойта мъка,
със която съм богат.
Мойта слънчева заръка
за един прекрасен свят.
1986 г.
