Димитър Аджеларов

Когато Бърнард Шоу е казал, че „умните хора се приспособяват към света, а „глупавите” хора се стремят да приспособят света към себе си, затова „глупавите” хора изменят света и правят историята…”, едва ли е предполагал, че тази истина ще принадлежи не само на историята, но и на бъдещето…

Героизмът започва от храбростта, като плод на осъзнат риск или суета, но когато е свързан е с обществения идеал, осъзнава се неговата значимост, стига се до подвига, и нещо повече - може да се превърне в нравствена норма…

Въпросът за героизма се свежда до избор, когато се отнася до храбростта, който зависи от характера на личността. Защото „благоразумният” човек се ръководи от установените норми на своето време, нагажда се, воден от личния интерес, докато героичният действа съобразно необходимостта в интерес на другите, без оглед на своето „аз” и обстоятелствата.

Той се ориентира свободно, сам избира насоката и целите на действията си, като съзнателно влиза в конфликт с други сили. Нашето минало и настояще ни е дарило безкрайна галерия от такива хора - които съзнателно си слагат „главата в торбата”, сиреч готови са да отдадат живота си за другите, за обществото…

Такива си били нашите национални светци като Ботев, Левски, Бенковски, Петлешков, нашите опълченци и хиляди други…

Такива са днес хора като д-р Стефан Черкезов, който загива като спасява хора от горящ автобус и десетки още наши съвременници, които рискуват живота си в пожари и наводнения…

Героизмът не е само съзнателно лишаване от живота, което всъщност е самоубийство, той е от друга - от нравствена и естетическа категория. Той може да се прояви не само в саможертвата чрез смъртта, а и чрез търпението, в стоическото устояване на политически и природни сили…

Нека си спомним за войника - поет Кирил Гюлеметов, който е оставен на пост на позициите на Булаир при голям студ през зимата, не е сменен цяло денонощие и замръзва… Оказаната му помощ е закъсняла и той почива от премръзването…

А не е ли героизъм живо та на хилядите жени, чиито мъже са убити по фронтовете, да отгледат по няколко деца сами с тежък и непосилен труд ?

Защото нашият народ е оцелял благодарение не на „благоразумните”, които пазят кожичката си, а на онези, които рискуват главите си…

Къде сме ние? „Сеир” ли гледаме, когато можем да спасим човек от горяща къща или при спор между несправедлив шеф и онеправдан подчинен вземаме страната на по-силния?

Нашата постъпка е изпит, тест за достойнството ни като човеци…

2012 г.