Драгни Драгнев

Има ли деца, които още не са виждали червена калинка?
Тогава непременно ще видят. И то много скоро. Дори още днес. Но при едно условие. Първо да се събудят навреме и да измият очите, ръцете и зъбките си. После без да се мръщят да изядат закуската си и отново да се измият.
Сега да видим кой ще се облече пръв… Всичко готово ли е? Вече можем да излезем навън и да се поразходим.
Днес е неделя. Слънчев пролетен ден. Само за разходка. И както ви обещах, непременно ще видим една калинка.
Калинката живее край езерото в парка. Сега ще ви я покажа. Ето я - на върха на един храст. Суши крилцата си. Намокрила ги е утринната роса, но скоро ще изсъхнат.
А сега запомнете: калинката се казва ИЗПЪЛНЯВАМСАМОДОБРИЖЕЛАНИЯ. Хайде да го повторим. ИЗПЪЛНЯВАМСАМОДОБРИЖЕЛАНИЯ. Дълго е, но лесно се помни. Разбира се, има калинки със съвсем късички имена. Но на мене тази най-много ми харесва. Сега ще попитате защо ми харесва. За да ви обясня, трябва да ви разкажа една приказка.
Боян излезе на разходка с мама и татко. Както вървяха из парка, заваля дъжд. Скриха са под едно дърво на брега на езерото. Когато дъждът утихна, тръгнаха към къщи.
През нощта по възглавничката на Боян запъпли червена калинка. Покатери се на челото му там заспа. На сутринта, щом се събуди, тръгна към върха на нослето. И тогава Боян отвори очички.
- Извинявай - прошепна калинката. - Исках да ти благодаря, преди да си отида.
- За… какво? - разтърка очи Боян.
- Не знаеш ли? Ще ти кажа. Вчера се скрих в джоба на ризката ти. Така се спасих от дъжда. Дори капка не падна върху мен. Благодаря ти!
- Но аз нищо не знаех - каза Боян.
- Вярно, не знаеше, но много ми помогна. Сега и аз искам да
направя нещо за тебе. Готова съм да изпълня всяко твое добро желание.
- Наистина ли? - скочи от леглото Боян. - Искам да стана много голям.
- Лесна работа - засмя се калинката. - Само да не съжаляваш.
И калинката започна:
- Мечка-клечка-буболечка, копче-топче-панталон, гледай да не станеш слон…
Леле-мале! Боян порасна чак до тавана!
- Ау, че съм голям! - учуди се той. - Дрехите ми окъсяха…
Леглото стана съвсем тясно…
- Какво, съжаляваш ли? - попита калинката.
- А, не… но…
- Трябва да ти кажа, че изчезнаха и играчките. Големите не се занимават с играчки.
- Ама и топката ли?
- И топката. И камиончето. И влакчето… Всичко!
- А Росето стана ли като мене?
- Кое е това Росе?
- Моята сестричка.
- Аха - досети се калинката. - Тя си е малка.
- О, как съжалявам!
- Аз те предупредих - рече калинката. - Сега отново ще те направя малък.
И тя пак започна :
- Мечка-клечка-буболечка…
Боян стана какъвто си беше.
- Сега иди първо да се измиеш - каза калинката. - После да се облечеш самичък и накрая да изядеш закуската си. През това време аз ще се поразходя. Потрябвам ли ти, повикай ме. Но запомни : изпълнявам само добри желания.
Отлетя калинката, а Боян се залови за работа. Оправи леглото
си. Изми си очите, ръцете и зъбките. Облече се самичък и седна да закуси. А колко вкусна беше закуската му! Филия хляб, намазана с масло. Чаша топло мляко. Парче кашкавал. Как да не изядеш всичко и да не си оближеш чак пръстите!
След това Боян отиде при играчките.
„Днес много искам да се повозя на влакчето - каза си той. - Ще
тръгнем от гара Добрич. Пуфа-пафа! Пуф-паф! Ще стигнем чак в София!”
В това време се появи калинката. Беше кацнала на самия локомотив. Локомотивът също беше червен.
- Тръгваме ли? - попита калинката. - Имаш добро желание. Трябва да го изпълня.
- Тръгваме! - радостно извика Боян. - Мол, всички пътници да заемат местата си.
А калинката започна :
- Мечка-клечка-буболечка… - и влакчето тръгна.
Пътуването беше много весело. На гарите непрекъснато слизаха и се качваха пътници. Край вагоните сновяха продавачи на сладолед и праскови. Чуваха се викове и смях. Пищяха свирки.
- Моля, всички пътници по местата си! - казваше Боян.
И влакчето отново тръгваше на път.
Така играта продължи дълго.
Калинката пристигаше всеки ден, когато Боян имаше някое
добро желание. Веднъж му донесе торбичка бонбони. Бонбоните - разгъв-разгъв! - сами разгъват хартиената обвивка и сами влизат в устата му.
Боян обаче беше най-доволен, когато стана капитан на един кораб. Тогава той преплува всички океани и морета и срещна добрия стар делфин чичо Бубалуба, когото покани на гости. Чичо Бубалуба знаеше много приказки за делфините и по цял ден разказваше.
Веднъж калинката смаяно чу:
- Омръзна ми да слушам мама и татко! Искам и те да правят това, което им кажа!
- Не мога да изпълня това желание! - строго рече калинката. - Ще обидя родителите ти. Те са по-големи и по-умни от теб. Затова трябва да ги слушаш.
- Ама защо например не прибират масата, а я оставят винаги
на мен? - заоправдава се Боян. - И защо все аз трябва да изхвърлям кофата с боклука или да поливам цветята?
- Защото трябва да се научиш на труд и да помагаш вкъщи. Така ще ти бъде по-лесно, когато пораснеш. А сега - довиждане!
- Ще се върнеш ли? - натъжен попита Боян.
- Когато ти дойде на ум някое друго, добро желание - отвърна калинката. - Но запомни: изпълнявам само добри желания…
… Това е приказката. А докато ви я разказвах от край до край,
станало време за обяд.
Сега ще се приберем вкъщи и първо ще се измиете. После ще
седнете внимателно до масата, а мама ще сложи супата. Трябва да се нахраните хубаво и да легнете да поспите. През това време калинката ще каца от носле на носле да разбере кой от вас сънува най-доброто желание.
Но първо всички трябва да заспите.