откъси от интервю на Санда Йовчева с писателя Ботьо Савов

*
В изкуството писателят е свободен да взема сюжета си, където го намери. Важното е обаче да даде същината на живота.

*
… Най-важната задача на изкуството навсякъде е да постави един-единствен идеал: идеал, който да обединява хората в едно безсмъртно единство. Връзките между хората и вечността - ето великата тайна на живота, ето великият идеал на изкуството. Да обединим света - ето един вечен подвиг, който стои пред поета, философа и големия политик. Нека се изясня.

И друг път съм казвал: в своята творческа мисия всеки е полезен само с работата си в своята родина. Няма интернационално изкуство без национално. Отделните звезди образуват едно звездно небе. Днес народностното чувство подтиква личността към работа.

Главно, само чрез родното слово на родна земя могат да се повеждат народите към един идеал, да се обединява народът в едно творческо единство. И мисля, че писателите могат да направят много нещо за своите народи. Трима поети или музиканти са повече, отколкото сто посредствени политици. Мицкевич, Сенкевич и Падаревски станаха знаме на полското освобождение. Омир, Софокъл и Еврипид поддържат почитанието на света към Гърция. Бетховен и Гьоте са душата на немците.

Лозунгът на големите писатели и личности винаги е бил: „Живей за другите.” Хората на изкуството сочат новите пътища, те популяризират великите идеи.

Светът принадлежи на поетите, на романтиците. Падат прегради между хора и класи. Едно ново слънце проблясва все повече в мъглите. Гласът на правдата напира там, дето довчера се чуваха вражди. Много могат да направят писателите.

Моят девиз е: „Вярвай и работи.” Аз виждам моите мисли, отразени и в погледите на моите читатели, които ми стават като братя…

*
Казах и по-рано, че се върнах от Лондон и Париж с голяма вяра в българското изкуство, в българския гений.

Нашата лирика и белетристика се е доближила до европейската. И нашата драма прави гигантски усилия да постигне драматичния образ на Запада.

Земята ни кънти от неразкрити съкровища. Гърдите на най-простия селянин трепят от невидимия кълн на зараждащия се българския гений.

Колко много мъдреци видях аз в нашето село със собствени очи! Геният на българския народ е едно от чудесата, които има тепърва да видят народите от най-нова Европа.