АЗ С КОСМОСА БИХ ИСКАЛ ДА СЕ СЛЕЯ…
***
Аз с космоса бих искал да се слея -
потънал на вселената във плен.
И няма сто години да живея.
Сто горести ще се преплитат в мен.
И аз се мъча всичко да забравя -
и днешния, и вчерашния ден.
Но всеки спомен белегче оставя
във времето, когато съм роден.
***
На Павел Матев
Над Княжево една звезда угасна
във малката вселена на поета.
Душата му - красива и безвластна -
сама под слънцето и ветровете.
Отмина времето безжалостно.
„Тежат неутолените сълзи”.
Върти се в нас света на хаоса.
Едва ли Господ днес ще ни спаси.
България завинаги остана
страдание и болка за поета.
„И шепот. И молитва.” Скрита рана.
и недопята песен във сърцето.
4 февруари 2006
***
Километри извървях докрая.
Пътища пресичах, уморен за сън.
В стиховете често си мечтаех
кротичък дъждец да ме вали навън.
Може да съм във фантомен свят,
малко тъжен, малко прозаичен.
В този тъй невероятен град
може би съм по-добър, различен.
ЕДНО ДЕТЕ
Едно дете на улицата плаче.
Поглежда към децата то със страх.
Едно дете, останало сираче.
Аз сякаш детството му преживях.
Едно дете ме гледаше с уплаха.
Неосъзнало то света голям.
Очичките му светло-тъжни бяха.
С прегръдка исках обич да му дам.
***
На жена ми
Ако можех всичко бих ти дал -
късче от небето и земята.
Дните си докрай бих изживял
между истината и лъжата.
Ако можех всичко бих ти дал -
смъкнал бих звездица от небето.
Бих открил свещения Граал
без умора и тъга в сърцето.
Ако можех всичко бих ти дал,
само ти да си щастлива.
По далечни пътища вървял,
помня младостта игрива.
Ако можех всичко бих ти дал.
Даже от света да си отида -
ще е жива светлата печал
обичта в очите ти да видя.
***
Едва ли би животът имал смисъл
ако бях се затворил в моя свят,
ако не бях лиричен стих написал
и недокоснал пролетния цвят.
Природата бе щедра и красива,
усетих я във слънчевите дни.
И в нощите, когато си отивах,
великденска камбана прозвъни.
Как мога тези нощи да забравя,
и хората, дарили ме с любов?
Стиха ми тук за спомен ще оставя
и моя поетичен благослов.
***
Толкоз грешки във живота сторих.
Бях наивното, отчаяно момче.
Спете вий, зад тъмните ви щори
весело подскача пеещо щурче.
То съня ви сладък вярвам ще смути.
И светулката ще светне в мрака.
Няма обич. Няма истински мечти,
щом веднъж от мъка не заплачем.
***
Не помня вече нищо.
За мен животът е сълза.
От бедността разнищен -
не се научих да пълзя.
Не станах и доносник,
по своя труден път вървях,
и всяка болка носих
като страдание и грях.
Вървя с пречистена душа,
път не открих към рая.
И като птица все кръжа
над пропасти в безкрая.
Не помня вече нищо.
Забравих своята мечта.
От бедността разнищен,
докоснал миг от вечността.
