БЪЛГАРИНЪТ – ЦАР ПО ПРИРОДА
От няколко месеца във фейсбук има голямо оживление, свързано със зеленчукопроизводството. Първо се заговори за семената, разсадите и торовете. После хората започнаха да снимат градините си и да показват в едър план домати, краставици, чушки, царевица и други, кой каквото отглежда. Дава се ценна информация от рода на:
„Днес обрах зеления боб и напълних 15 буркана”, „Днес смелих 20 кг домати и изпих 2 литра сок, от което ми падна кръвното”, „Набрах тиквички и ги опържих, направих голяма салата от краставици и домати, сварих четири мамула и си хапнахме много сладко” и други подобни.
Естествена е тази радост - че си успял сам да отгледаш храната си, че зеленчуците ти не са гумени като в хипермаркетите, че си приготвяш и зимнина. Хем продуктите ти са качествени, хем спестяваш доста пари.
Много актуално е и да снимаш масата си, приготвена за обяд или вечеря, и на нея да има и лук и чесън, а и някоямногото бутилка изстудена бира. Всичко това създава впечатлението, че в кулинарно отношение днес българинът благоденства.
То се засилва и от готварски рецепти, които се размотават във фейса, а след тях, напълно обяснимо, идват и рекламите на лекарствата за отслабване.
Произвеждайки сами храната си, част от българите не само работят за оцеляването си /защото трудно можеш да оцелееш с 200 - 300 лева пенсия/, но и по своему се противопоставят на глобализма.
Няма квоти за производство и търговия, нито пък чакаш пари по проекти. Бачкаш си и имаш храна, радваш й се и се хвалиш. И така разочароваш господарите на света, защото възпрепятстваш изпълнението на плана им всяка година в България да умират толкова и толкова хора…
Това, обаче, уви, не е държавна политика, а личен план за оцеляване - в собствения двор, в собствената градина, със собствени сили. Така, както е било векове. Ако човек сега тръгне из полето, рядко ще види зеленчукови и овощни градини.
Няма и следа от времето, когато се обработваше всяка педя земя, а за прибирането на реколтата идваха на помощ ученици, студенти и др.
Няма следа и от някогашните консервни фабрики, където, както се казва, се приготвяше и от пиле мляко.
Няма ги и старите плод - зеленчуци, където килограмът от всеки вид струваше най-много 20-30 стотинки.
Сега отиваш в супермаркета и виждаш моркови от Полша, лук от Турция, домати от Франция, картофи от Испания, че и гулия за 5 лв. килограма от Холандия… И т.н. и т.н. И се чувстваш гражданин на света. Само дето го няма родното производство.
Единствено по пазарчетата можеш да намериш този нашенски производител, който най-често е бабичка с треперещи ръце, която ти предлага магданоз, копър и джоджен, а също и джанки и дребни круши…
В същото време хиляди наши сънародници прибират реколтата в Гърция и в други страни - там има реколта, има и работа, а и пари. А у нас, където за разлика от Гърция няма криза, тези неща липсват…
Затова европейската статистическа служба отчита, че страната ни е на първо място по процент на заплашени да изпаднат в нищета - 48 - 49 процента, и че пропастта между 20-те процента богати и останалите бедни непрекъснато се увеличава.
Може би защото нямаме плодородна земя, или пък климатът е лош и без достатъчно слънчеви дни?! Не, просто ние сме тези, които газят вода, а ходят жадни. Такава е нашата стопанска политика, такива са действията и бездействията на нашите управници по времето на демокрацията.
Но ако включиш телевизора, отново ще си създадеш впечатлението, че българите благоденстват - много кулинарни предавания, много черешки на тортата. Много лукс, много шик. И това - на фона на все по-обезлюдяващите села и на пустеещата земя край тях…
В тази тъжна реалност нашите производители от фейсбук много ми напомнят за чистата, ясна простота на безхитростните души на старовремските помешчици на Гогол, за които цялата радост на този свят е в храните…
Но не е така - ще възразят някои - българинът е интелигентен, предприемчив и работлив! Я вижте световноизвестния Кристо, който опакова толкова сгради! Я вижте бизнесмена Владимир Баланов, който купи плаващ остров в Тихия океан, нарече го „Новата Атлантида”, основа монархия и се провъзгласи за княз! Кой е способен на това, освен българинът?!
Защото българинът си е цар по природа - в своята къща, в своя двор, на своята маса. И затова не може да си избере правителство, което да се загрижи за родното производство и да изведе страната от мизерията и чуждата зависимост.
Също както през турското робство…
