ВЪЛНА
ВЪЛНА
Заслушан в шума на вълните,
дочувам как идваш
със двоите мисли
през бури доплувала.
В брега се разбиваш.
Целуваш ме с пръски.
Стъпките мои, оставени в пясъка
тъжно целуваш
и после отнасяш нанякъде.
Дали ще ги върнеш?
Или с тях ще поемеш
в пътеката слънчева с вятъра,
в звездно искрящи отблясъци.
Вълна ли да бъдеш
си само обречена…
Сънувах, че идеш
през бури доплувала.
***
Началото и края, всеки час
не който ни е дал,
ще ги отнеме.
Преди да стигнат някого от нас,
не се бави
такъв да ме приемеш.
Тогава към ръцете ти от мен
ще потекат полека
залез и зора -
да те докоснат от небето
удивено
неуловимо-облачни ята.
И после летен гръм да оцвети
графично сенките ни
в две лица.
А есенно-сънливите мъгли
чертаят знака на една ръка,
която не усетих как
дошла пречистена у мене -
като пристъпя
във отмерения час,
с надежда вместо ангел
да ме вземе.
***
Напразно дъжда ще поръси
мечти непокълнали.
И вятър ще шета напразно.
В изтлялата пепел
искрица да зърне.
Незримо, нетленни -
в пръстта със теб
ще ни търсят
те - скитници спомени.
***
Душата оглушала е
от дълго чакане
да чуят пак звукът
успокояващ
на споделените мълчания.
***
Облаци - пътници
бързо прелитащи.
Идат. Отиват си.
Тъмни предвестници
мрачно навъсени -
орис на скитащо
ято от птиците.
Нерадостно утро
ехти с гласовете,
молитви нечуто
отправили в изгрева.
И гаснат олтарите.
А тихо камбани
безкрая вещаят.
Елмазено светли
звънтят часовете,
таили надежда -
единствена, плаха.
Безбрежна.
***
Самотно, смълчано и тихо е.
Толкова тихо,
че чувам как пада снегът.
Самотно, смълчано, студено и тихо е.
Толкова тихо,
че чувам на спомена стъпките.
Как иде -
с шума на вълните,
с докоснати мигове,
с песни на луди щурци,
с буря, дошла и отминала,
в залеза знаци оставяла -
облаци тъмни
и ярка сияйна дъга.
Тихо, самотно, студено и сиво е.
Толкова сиво…
Че крача на спомена в стъпките.
