Панчо Недев

Тодор Янчев Калчев (1.09.1933 - 8.07.2015)

Трудно се пише за живия, достойния, верния приятел. Но още по-трудно и мъчително - за покойния! Вестта долита като внезапен удар от засада, като безмилостна стрела и улучва право сърцето на човека…

Да, трудно се пишат прощални слова! С треперещи пръсти и разкъсана мисъл, с просълзени очи и буца в гърлото.

С някаква неосъзната напълно тежест и вина, че много приятелски слова са останали ненаписани и неказани, че не всичко си успял да направиш в отговор на сторени от него добрини…

А той, ТОДОР ЯНЧЕВ КАЛЧЕВ, беше духовно богат и общителен човек, който щедро раздаваше усмивки, закачки и добрини във всяка приятелска компания. Той беше известен на по-старото поколение варненски творци като „добряк и арабия”, тъй като от Варна тръгна и неговата творческа биография като редактор в Културния отдел на окръжния вестник „Народно дело”, като активен сътрудник на Радио Варна, като един от първите членове на първото Дружество на варненските писатели.

И по-късно, когато работеше като референт в Съюза на българските писатели и в престижното издателство „Народна младеж”, той никога не забрави от къде е тръгнал към голямата литература; обичаше Варна, участваше активно в нейния културен и творчески живот.

Поради своята вродена скромност, неафиширана предишна обществена дейност, по-младото поколение поети и писатели може би не знаят, че Тодор Янчев с упорит и последователен труд в годините си извоюва достойно име на литературен критик, най-вече в областта на детската и юношеската литература.

Бивши вече студенти от Велико- търновския университет навярно още помнят неговите интересни лекции по детска литература, началните учители знаят, че той е автор и съавтор на няколко учебника по детска литература, че неговият капитален труд „СПЪТНИЦИ НА ДЕТСТВОТО” в три тома, са настолни книги за всеки, който е поел по пътя към литературата за деца.

Член на Съюза на българските писатели още от първите След девето-септемврийски набори, той има над 30 авторски и съавторски книги, предимно за деца, поезия и документалистика. За тази своя обществено-полезна дейност, все пак не остана съвсем незабелязан от новата генерация демократи, и в края на житейската си пътечка получи медал „Кирил и Методий” - І степен…

Тежка е тази раздяла с човека Тодор Янчев и в личен план… От едно село сме, бяхме съседи, приятели от детството. Четяхме и обсъждахме първите си литературни творения.

Той ми беше не само първия редактор на най-първата ми книга „ТЕ БЯХА ОСЕМНАЙСЕТ”, за разстреляните антифашисти край с. Партизани, но и дълги години воюва за нея.

Той редактира още няколко мои книги, между които и „КЪЩА НА КРЪСТОПЪТ”, за която излезе доста обемиста рецензия в нашия вестник „КИЛ”, бр. 5, юли 2015 г.

На 10 юли т. г. му изпратих вестника, а няколко дни по-късно, получих от сина му Васко, тъжната вест, че той предния ден, на 9. VІ. 2015 г. е бил вече преселен във Вечността!

Прощавай за това мое фатално закъснение, приятелю! Да знаех, че си прочел тази твоя редакторска статия, може би по-спокойно щях да понеса тежката вест!

Ако има Задгробен живот, може би ще се срещнем, поне за да прочетем заедно, един до друг, вестника, както едно време четяхме своите първи литературни творения!

Сбогом, скъпи мой! Почивай в мир!

16.VІІ.2015 г.