ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ДОБРУДЖА
Данаил Бекяров е една голяма личност в краезнанието. В своите 95 години е видял и преживял много. Завършил правни науки в Сорбоната в Париж, той се завръща в родния Добрич и се посвещава на професията на юриста.
Едновременно пише и публикува статии в излизащите по онова време вестници, когато градът е под румънско владичество. Впуска се в обществено-политическия и духовния живот, както и в издирвания и изследвания на миналото на Добруджанския край.
Публицистиката и краеведението го обсебват, не му дават мира до края на живота му. Най-сетне, с голямо закъснение, през 1998 г. с подкрепата на регионалната библиотека „Дора Габе” бе издадена книгата му „Материали и спомени за добруджанския периодичен печат”.
Книгата „Хаджиоглу Пазарджик - някогашният Добрич от 14 век до 1882 година” отново излиза с благословията на библиотека „Дора Габе”. Била е написана отдавна, но не е стигнала до печатницата. Нечестни и завистливи хора са попречили да види бял свят, макар че и сега има такива случаи.
Четири десетилетия това духовно богатство е стояло заключено, без да усетим значението му, художествената сила и драматизма на търсенията и изследванията… Книгата се чете на един дъх, защото има плътна и стройна композиция и разказът тече убедително и без прекъсване до края.
Не става дума за белетристика, тоест за измислици, както е в някои краеведски съчинения напоследък, а за повествование с документална основа и автентични исторически свидетелства. Бекяров е съвсем близо до публицистиката, използва жанра на очерка и в избора и тълкуването на фактите стига до научното съчинение.
С най-голямо увлечение краеведът търси отговор на въпроса кога и как е възникнал Хаджиоглу Пазарджик. Излиза, че корените на града са в първите години след падането на Българишя под турско робство. Макар че има и други версии, предимно за неговия римски произход или за началото му още при добруджанското княжество на деспот Иванко. Данаил Бекяров гледа Добрич и през очите на историци и пътешественици, като Евлия Челеби, Руджер Бошкович и Феликс Каниц, които го описват с повече подробности между 17 и 19 век.
В книгата е отредено широко място на българите в града за духовна свобода и църковна независимост с участието на големия родолюбец Иван Хадживълков. Краеведът възкресява образите на наши поборници за освобождението Отечеството от турско робство - Хайдут Пейо Буюклията, Панчо Досев, Иван Кършовски и други. Но дали трябва да му се доверим напълно, когато твърди, че Васил Левски е идвал в Хаджиоглу Пзарджик няколко пъти между 1865 и 1871 година?
Становището му се определя от запазени спомени на местни хора, между които е дядо Павел Атанасов, че Апостола посещавал града по комитетски работи при обиколките си из Североизточна България. Веднъж дори влязъл в Горната църква, както съобщава краеведът, застанал до църковния певец и захванал да му приглася… Макар че една част от историята на Добрич е публикувана от други автори през годините, книгата на Бекяров събира неизвестни досега сведения и факти, бележки и коментари. Това е неговият нов принос в добруджанското краезнание, колкото и да изглежда закъснял във времето.
Ето я и книгата „Живот, отдаден на Добруджа” - литературна анкета с Данаил Бекяров. В нея той и събеседникът му Йордан Дачев разпростират крилете на човеколюбието над нашата земя, като се утнвърждават със своя влог в добруджанската и българска книжнина.
В диалога между двамата се забелязва взаимно допълване на характерите, на откритията и познанията за живота, както и на поуките от уроците на живота. Става ясно, че Данаил Бекяров носи цяло съкровище от мисли и опит, истина и прозрения - огромно интелектуално наследство.
Задълбоченият прочит на книгата откроява и личността на Йордан Дачев, когато той деликатно се намесва в беседата, съобщава факти и коментира събития, внушава ни да ценим по достойнство Бекяров и ни помага да разбелем неговата хуманистична, естетическа и морална позиция.
От край до край в беседата нанизът и извивките на словото рисуват главно живота в град Добрич, особено през годините на румънското владичество (1913 - 1940). Става ясно какви обществени и политически борби са се водили, какви надарени личности са творили в града, в този многострадален български край.
В диалогичната форма на своеобразното повествование изплуват имената и делата на бележити и заслужили хора, потънали в небитието, но допринесли твърде много за духовния подем на добруджанци. Не на последно място литературната анкета се отличава с хубавия си език, с похватите на разказваческото изкуство, където детайлите, образното мислене и точната характеристика играят основна роля.
В „Живот, отдаден на Добруджа” Данаил Бекяров разправя с увлечение за своята семейна среда, за родителите и близките си, за стария Добрич в първата половина на миналия век, за учителите и училищата в града по време на румънското господство до 1940 г.
Анкетата насочва диалога към студентския живот на Бекяров в Сорбоната в Париж, към неговата по-късна дейност като адвокат и съдия. С много обич и признателност говори той за духовно богати личности, като Любен Станчев, Яни Калиакренски, Печо Господинов и Христо Капитанов, с които е общувал дълги години и е сътрудничил в техните журналистически издания.
В тази книга-анкета се срещаме с интелигентен, чувствителен и състрадателен човек, който без колебание казва: „Да обичаме нашия роден Добрич, да обичаме Добруджа, да обичаме нашето отечество България, да бъдем още по-горещи родолюбци, отколкото сме, и да предаваме тези свои чувства като свято послание на деца и внуци.”
