(приказка за малки и големи)

Мария Антонова

Това, което тази вечер ще ви разкажа е част от нашия свят, по-скоро от света на малките дечица, които преди да са пораснали намират своето място в това днешно объркано време. За тях обаче това няма никакво значение. Те знаят защо са тук, знаят собствената си мисия на тази земя и следват своя път безропотно и уверено. Има такива деца. Нещо повече, чувала съм още, че ги наричат „кристални деца”, „деца медиуми”, „деца индиго” и т.н.

Аз искам да ви „запозная” с едно малко момиченце, което е само на четири години. На главата винаги и навсякъде, където и да отиде носи синя на цвят корона. И е толкова красива, че когато момиченцето мине покрай някого предизвиква възхита и нескрита радостна усмивка. То живее далече, толкова далече, че мога да го определя като най-красивата птичка на света, която отлита есента, за да се завърне рано напролет още по-красива и толкова прелестна, че ние нейните близки сякаш онемяваме, останали безгласни от умиление и възхита.

Как и от кого е получила тази прекрасна кралска корона така и не узнах, но момиченцето нито за миг не се разделя с нея. Дори когато вечер си ляга, най-напред сваля с много елегантни движения короната, слага я също тъй внимателно на определеното от нея място. Сякаш това са заучени движения, но аз си мисля, че те са по-скоро вродени. Ако беше обратното нямаха да се спазват постоянно. Същото прави и с дрехите си. Всички тези действия извършва тихо и почти незабележимо за околните.

А стане ли сутрин най-напред си измива „забите” както казваше, когато беше по-малка, поглежда се в огледалото минавайки край него и отново поставя короната на малката си главица и…, усмивка изгрява на прекрасното й лице, но не мислете, че само на нейното. Всички и всичко около нея е огряно от нейната усмивка. А в дома влиза празникът. А знаете ли какво е това празник? Не знаете!?

Как така не знаете какво е празник? Празник е да честваш някого, да му се радваш, да направиш така, че всичко около него да е в настроение, да пеете без думи и да се радвате взаимно един на друг пак без думи. Това са най-големите празници за хората. И най-хубавите. Това са още празниците на тези хора, които носят настроение за другите. Вижте само колко хубаво звучи, да носиш настроение за другите, които са около теб. Нали е хубаво? И тъй, това момиченце всяка сутрин носи настроение т.е. носи празник.

Аз ходех всеки ден у тях, но рядко го виждах да седи на едно място. Напротив, то бе в непрекъснато движение, ту в едната стая, ту в другата, разглежда предметите, понякога ги пипа или измъква от някой шкаф, но толкова внимателно и нежно прави това, че бяхме сигурни, че няма да изтърве нито подноса с чашите, нито пък ще счупи някоя от поставените стъклени вази.

Прави това така фино, сякаш то ги бе поставило и знае от коя страна да ги подхване, и как по-лесно да ги извади, и даже как да ги постави на мраморната масичка. А как върви само? Не, не, май сбърках думата, то не върви, а преминава като „баралина” покрай нас с усмивка на уверено и сигурно в движенията си дете. И разбира се, тя не слиза от прекрасното й личице.

Случи се така, че един ден в дома влязоха непознати за него хора. Щом ги видя, то тутакси се скри. Седна в дъното на килера и не искаше да излезе оттам. То бяха молби, то бяха увещания и обещания, но, не и не. Дори и в такива моменти от него лъха настроение и ние го обичаме още повече.

То се усмихва загадъчно, сякаш иска да ни каже: „Хайде да ви видя сега, как ще ме изкарате оттук?”. И се усмихва, като от време на време чуваме тихия й глас: „Няма”. А гостите бяха дошли тъкмо за нея. Искаха да видят това прекрасно създание - най-големият подарък на този дом.

След дълги увещания то излиза, когато я замоли не някой друг, а Нана - нейната баба. На нея не отказва. Тя не се казва така. Това име й е дадено от Марти, братчето на Рени - малката кралица. Когато той е бил малък, тя го е държала в ръцете, пеейки му песнички и оттам идва това име. Ето, че и малките деца могат да дават имена на големите.

И тъй, водена за ръка малката кралица влиза усмихната и спокойна с короната на главата, сякаш никога не се е крила, а напротив - там е била да поиграе, но да ви кажа, очичките й сякаш говореха: „Вие пък какво искате от мен, нямате ли си работа по домовете, та сте дошли тук, да ме притеснявате?”.

Един ден я видях да седи отзад в колата, сложила колана за безопасност. Стоеше на седалката сякаш дните й минават все на това място. И пак излъчваше достолепие и увереност. В такива моменти й липсва само лакей с ливреи, който да отвори вратата и тържествено да обяви нейното пристигане.

При едно от поредните ми посещения, Нана реши да я заведем на магазин, да й купим обувки, роклички, хайде да кажем каквото тя си поиска. И отидохме. Тя пак седна отзад също тъй достолепно, както винаги.

Когато влязохме в магазина за дрехи, Нана каза на продавачката какво искаме. Докато ни предлагаше какво да си изберем, тя се усмихваше, защото в нейния магазин досега не беше влизала малка кралица. Показваше ни ношнички, които нашата красавица ту отхвърляше с клатене на глава, ту приемаше. Някой от вас може да ме попита, защо не изразяваше това с думи, например защо не казваше да или не.

Не говореше, защото не знаеше добре нашия език. Нали вече ви казах, че идваше от много далече и макар да знаеше добре някои думи, сигурно не искаше да говори да не би да сбърка, а както знаете кралиците не трябва да грешат. От магазина тя си избра нощничка и бельо. Ами и кралиците имат нужда от подобни неща, също като всички други хора на земята.

След това Нана поиска да потърсим и подходящи обувки. Малката кралица огледа добре това, което магазинът предлагаше, поиска да обуе един-два чифта и като видяхме, че не ги хареса си тръгнахме, но по пътя за вкъщи малката кралица каза, че иска кукла. Нана й отговори, че още сега ще отидем да потърсим и отново спряхме колата пред друг магазин - за кукли и играчки. Щом ни видяха, всички продавачки от детските щандове изведнъж изскочиха и застанаха по средата на големия магазин, явно искаха да видят отблизо малката кралица.

Ами да, че кога в магазина им е влизала кралица, и то малка, и то с красива корона на главата. Още повече, че тя вървеше толкова уверено, сякаш все от този магазин са й купували играчките. Повече от изненадани, продавачките отстъпваха правото на нашата малка кралица да влиза и да си избира каквото хареса. Тя ту влизаше в единия щанд, ту в другия, а те се отдръпваха притеснени да й направят път само и само да си хареса нещо. Така изреди почти всички щандове. На мен всичко това ми приличаше на сутрешна проверка, дали бяха подредени добре и всичко ли е наред.

А защо не, я си представете, че някоя от куклите се е разприказвала през нощта, когато останалите вече заспиват и е паднала на пода. Какъв срам щеше да бъде за продавачката, ако малката кралица видеше подобно нещо. Вие как мислите, не е ли срам това? Когато ние с Нана вече мислехме, че тя ще реши да си тръгваме, изморена от обиколките, влезе повторно в един от щандове, запъти се към една от куклите и усмихната излезе оттам с нея.

Най-после след старателно търсене тя си беше избрала куклата. Седна в колата доволна и усмихната започна да отваря кутията, но като видя, че не е по силите на малките й нежни ръчички ми я подаде аз да й помогна. И почти я бях отворила, когато тя се обади, че иска сама да я отвори. Добре, отговорих и я подадох. Можех ли да възразя, все пак тя беше с корона на главата. В колата тя беше кралицата.

Не видях как я отвори защото ние с Нана си говорехме, но изведнъж нещо ме докосна и между мен и Нана застана, какво мислите вие, празната кутия, в която беше куклата. Нашата малка кралица явно изрази недоволство от начина на отваряне, като ме замери с опаковката. Така правят сигурно и другите кралици. Хората с различна кръв от нашата са много по-различни. Те тутакси изразяват доволство или недоволство. Въпреки това те са сдържани, мислещи, много нежни и емоционални. Те искат да бъдат обичани, зачитани, да бъдат уважавани, у тях всеки ден да е празник. Такъв за какъвто ви разказах преди малко. А когато ги обичаш и те по свой начин ти показват обичта си.

Мислех, че като е родена толкова далече от Нана, няма да прояви емоционалност и когато дойде деня да си тръгне за далечната страна няма да плаче, а ще се държи като истинска кралица - горда и самоуверена. Искате ли да знаете какво направи тя? Добре, ще ви разкажа, но преди това ще чуете как се храни малката кралица. Хубаво е да знаете, а другото което видях и чух ще си остане само за мене, защото и аз искам в сърцето си да имам нещо, което да нося като хубав спомен за нея и когато се сетя да ми дава настроение. И аз да имам празник.

Когато седнахме да обядваме, малката кралица най-напред си хапна парченце диня, но не с ръка, о, не. Тя поиска сребърна виличка. Да, такава поиска. Ето ви още едно доказателство, че кралиците не се хранят нито с ръце, нито с обикновени прибори, те знаят кое е красиво. Когато й слагах бяла колосана кърпа за да не се изцапа тя не се разсърди, както би направил това някой обикновен човек, а леко повдигна глава, сякаш така трябва винаги. И сигурно е така, защото бива ли кралица с лекета по дрехите. Вие виждали ли сте такава? Не, нали? И няма да видите?

Тя се хранеше с финес и така внимателно топеше ягодката в малката чаша с прясно мляко сякаш всяка сутрин прави само това. Вие, които ме слушате или четете този текст разбирате ли, че нашата малка кралица не променя навиците си. Така правят и възрастните кралици. Затова хората, които работят при тях знаят какво обича и какво не обича тяхната кралица. Защото й знаят навиците. А навик знаете ли какво е? Да правиш едно и също всеки ден. Това още се нарича наложен ред, превърнал се в традиция, която задължително трябва да се спазва в кралския двор и не само в него.

Дойде време малката кралица да си подготвя багажа за път. На едно място сложи бонбоните, които Нана й подари, на друго подреди дрехите си, а на трето, което смяташе, че й идва много, за да бъде в нейния багаж сложи в раницата на Бат т.е. на батко си. Ето така си подреди нещата. Всичко това беше поставено в антрето, готово за път.

Много исках моят разказ за малката кралица да свърши до тук. Но щом настоявате да разказвам още, ще продължа.

Същият ден преди да си тръгне, малката кралица поиска Нана да й прочете приказка, а след това и аз. През това време тя лежеше на спалнята, а в ръката си държеше короната. Беше се изморила от ходене по магазини и други неща. Както й четях тя тихо каза: „Завий ме с копринената завивка, искам да спя. Сложи, ето това между страниците и ми показа с пръст лупата”. Направих това и тихо излязох от стаята.

Когато вече трябваше да си тръгва малката кралица леко проплака. Не искаше да става. Спеше й се, а дали имаше нужда от сън, или не й се тръгва ние все още се питаме, но аз мисля, че не й се тръгваше. Как да тръгне, когато чувстваше този дом свой, когато тук до нея е Нана, Бат, мама, най-близките й до сърцето хора. Нана отиде до леглото, прегърна я, а малката кралица сякаш само това е чакала изведнъж я гушна и остана в ръцете й. Стоеше в нея и плачеше. Тези нейни скъпи за нас сълзи се стичаха по красивото й малко личице. Тя не искаше да се разделя с Нана, с дома, в който е толкова хубаво.

А навън вече чакаше таксито и Нана я понесе на ръце по стълбите. Двете вървяха вкопчени една в друга, в този момент те бяха едно. Аз вървях след тях и се опитвах, суетейки се около им как да помогна на Нана, за да не падне случайно малката кралица.

Когато Нана седна на пейката пред блока тя продължи да стои в нея, а Бат Марти вече се беше настанил в колата и викаше нашата кралица да побърза. Влизайки при него тя все още плачеше. Големите й черни очи бяха пълни със сълзи, които баткото избърса притискайки я до себе си. Той е нейният малък голям Пазител.

В този момент разбрах, че кралиците не държат около себе си хора, които са груби и невъзпитани. И още нещо, кралиците искат да бъдат обичани, не защото им трябва обичта на другите, а защото смятат, че така трябва. По този начин те дават пример на другите хора - да се обичат истински, а не привидно. Ще попитате сега пък какво е привидно? Привидно е да се правиш, да се опитваш да лъжеш някого, че го обичаш.

Ето това ни показа през тези дни нашата малка кралица. Показа ни как трябва да се държи човек - голям или малък.

18 юни 2015 г.