Тихомир Йорданов

Така заслужено можем да определим „Сапфиреният феникс. Политически криминален роман за аферата КТБ” от Павлина Павлова. Издателство не е посочено, явно - дело на не безизвестния в наше време „самиздат”.

Сюжетът е изграден върху монолога на главния герой, където финансови дела, банкови сметки, икономика са навързани в злоупотреби и политически интриги сред едно затъпяло в безразличие общество и в личните драми на „малките хора”, разказани като вмъкнати новели.

Любопитна е конструкцията на романа, предоставяща ни възможност за отдих от монолога, илюстриран с белетристични отстъпления.

Основният поток на сюжета е основан на документираната действителност и на публицистичните виждания на авторката, вложени в устата на героите - назовани къде с истинските им имена, срещани и по вестниците, къде с псевдоними и отгоре на всичко със свидетелствата на читателя, който сам е чел, видял и преживял същото, за което сега чете като неравнодушен читател.

„Хитрината” на авторката е в смесването на документа с картинността на авторското въображение, което теоретично наричаме художествена измислица. Но тук измислица няма - има нестинарско ходене по една гореща действителност.

Сред многото автори на днешни издания, досега аз не съм срещал автор така страстно свързан със своята политическа съвременност и по такъв начин взрян в нейната криминална осветеност.

Българският криминален роман не ни е дал други ярки имена като Андрей Гуляшки и Богомил Райнов. Павлина Павлова запълва тази празнота и то в една непозната област на криминалното четиво - политиката. „Сапфиреният феникс” е пръв убедителен пробив.

И не по-малко важно е, че писателката го е направила по увлекателен начин, поднасяйки ни за четене наистина увлекателен роман.