Иван Пеев-Плачков
Иван Пеев-Плачков, български просветен деец, публицист, филолог и преводач, е роден на 07.01./ 19.01. 1864 година в Копривщица. Учи в родния си град, завършва Робърт колеж в Цариград (1882). Учителства в Пловдив и София. Министър на народното просвещение (1900-1901, 1912-1913). Деловодител на БКД (дн. БАН) (1901-1910), секретар на БАН (1911-1939), редактор (100-1912) и главен редактор (1925-1935) на в. „Мир”. Дописен член на БКД от 1891 г., действителен член на БКД от 1900 г. Сътрудничи на сп. „Мисъл”, „Периодическо списание”, „Българска сбирка”, „Летопис на Българското книжовно дружество”. Политик от Народната партия - народен представител (1911), подпредседател на V Велико Народно събрание и XV Обикновено Народно събрание. Автор на статии, студии за българската литература, на биографии (на Ю. Трифонов, Й. Иванов, Г. Бенев, Ст. Л. Костов), рецензии, стихотворения, пътни бележки. Съставител на христоматии по литература за гимназиите. Превежда произведения от английски и американски автори. Умира на 16.08.1942 г. в София. Дядо на философа Цветан Тодоров и на физика Иван Тодоров. Съчинения: „Гусла. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова” (1883), „Идеологическа класификация на българските предлози” (1890), „Рапорт върху обучението по български език в нашите средни, класни и педагогически училища” (1897), „Бележки, очерци и фейлетони. 1884-1900″ (1901), „Допълнение на закона за народното просвещение” (1911), „Очерци и бележки по учебното дело” (1911), „Иван Евстратиев Гешов” (1926), „Д-р Константин Стоилов. Живот и обществена дейност” (1930), „Стоян Аргиров” (1943), „Из гънките на миналото. Спомени и впечатления” (1994).
Публикации:
За Иван Пеев-Плачков:
„В ЕГИПЕТ ЗА ЦЯР”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 75 юли 2015