Димитър Данаилов

Редакцията на електронното списание „Литературен свят” благодари на нашия читател Георги Николов от Хасково, чийто тъст д-р Бойчев е съхранил за поколенията неизвестни творби на големия български поет Димитър Данаилов. Публикуват се за първи път.

—————————–

ШИПКА

Тук вятърът
дори за миг
не спира. -
Епично
ден и нощ
възпява той
борците
без патрони,
но със вяра -
героите
от Шипченския бой.

Тук пак
море от хора
се вълнува.
Пак сводът
се разтърсва
от „ура”.
Столетов връх
пак облаци
разсича
със сабята
на своя генерал.

21.08.1957 г.

МИГ В ЕДНА БОЛНИЧНА ГРАДИНА

Не знаех аз, че в болнична градина
и този тъжен миг ще преживея.
Там неочаквано край мен премина
жена по свечерената алея.

Премина бързо с рокля до петите.
А после неспокойно се затича.
След силуета, скрил се от очите,
неволно аз извиках: Беатриче!

И от небето, пълно с диаманти -
очаквах в оня миг да слезе Данте.

Чирпан, 10.08.1966 г.

РИБАРСКА ПРАЗНИЧНА ПЕСЕН

                          На д-р Бойчев

На рибарската празнична песен
пак приглася морето в тоз час.
Хей, свети Николай е в Одеса,
и Никулден - в Созопол, в Бургас!

На трапези, отрупани с риба,
черноморските вълци стоят.
Хей, тук щормът на виното шиба
със вълните си нашия път!

Волни братя на волните чайки
ний почиваме все на вълни.
Хей, наздраве за нашите майки
и за нашите тъжни жени!

Утре пак ще подгоним пасажи
там - отвъд хоризонта, отвъд…
Хей, наздраве дори за миража,
що ни дебне по синия път!

Чирпан, 19.12.1966 г.

***
Чашке, чашке, тънка, звучна,
ти си песен замразена,
ти си тема пак научна,
в спор горещ родена.

Бай Златан ти шапка скланя,
Любо пък те слави,
Митко все гласи ти баня
за горещи нрави.

Само някога главите,
щом се позамътят
стават сцени духовити,
но един е пътя.

Всяка вечер кръг се свива
в твойте нежни скути -
звън след звън балсам изливаш
в прелестни минути.

—————————–

* Бай Златан, Любо - приятели на Моряка от Чирпан, Митко - самият поет.