МОРЕ
МОРЕ
Една безмилостна пустиня: огромна, горестна и властна,
в която бездните изпращат след мен вълна подир вълна!
Аз спирам тук - за да потегля със свойте кораби безстрашен,
там дето расне златен остров на Обетована страна…
Пред мен пустинята тъмнее и погледа не стига края,
владееш ти - море - безкрайни и всепространствени страни!
Пленен всред яростна метежност, аз гина в твойта власт обаян,
подобно мъничка прашинка в море от гибелни вълни…
И ето, там потъват бавно пак мойте кораби и хора,
сирена призивно ридае над тъмни бездни и скали, -
и - глас вопиющ низ пустиня - замира писъка в простора,
а само ти оставаш властно сред свойте властни самоти!
Море, отрупано с проклятия - ти, вечния и зъл убиец, -
заплетен в твойте водорасли - игра на твоите вълни -
аз слушам мощния ти грохот и моята душа вопие,
когато лапите ти теглят към безпросветни глъбини…
Аз спирам - тук за да потегля низ твойта яростна пустиня,
да диря свойто светло щастие към светли, сребърни страни,
но ти с коварна подигравка убиваш ме - и, труп изстинал,
люлейш ме с тъпо безучастие всред безучастните вълни…
—————————–
в. „Литературен глас”, г. 10, 26.01.1938 г.
ГОРИТЕ
Горите край река Камчия: бездънни, глухи и пространни,
с лавини от листа и шума и влажни мечешки хралупи;
пътеките са тук безкрайни, осеяни със хладни ручеи
и сенките са тъмни изби, от слънце нивга неогряни…
Тук тишината е стенание и листопада - много щедър,
но тишината сякаш пее - аз слушам горските моления;
и листопада трупа преспи, а в тях усойницата гледа
и аз изтръпвам изненадан в хипноза, страх и отвращение…
Тук влагата е тъй обилна! Тук лъха топла, мека мухъл,
и гъбите от всеки дънер безшумно кимат бели шапки.
Аз пих от изворите, в старинни приказки заслушан,
със смъртоносен страх и любопитство да видя таласъм в гората…
Над Лонгоза от ранно лято мъглата есенна витае,
играе дъжд върху гората и лази жълтия дъждовник;
от всяка трънка, ето: - гледа и ме прицеля зъл разбойник,
в горите край река Камчия: бездънни, глухи и пространни…
—————————–
сп. „Неделя”, г. 1, бр. 10, 29.01.1928 г.
ГРАДЪТ
Заплетен сред твоите тъмни мистерии -
пробуден - разкъсвам позорен печат,
и виждам как в блудно и срамно безверие
днес диша в безцелие големият град.
Сърдечните болки кръз твойте вълнения
са нула, в разгара всред който кипиш, -
и в бунт и комплоти, и вечни гонения
се дебнат по твойте площади тълпи!
Ти бляскаш разблуден, пиян, в електричество
и тънеш в пожари под глух небосклон,
а твоите хора потъват в безличие,
понесли кръстът с последен нагон…
Но в твойте предели и друга империя
владее по-страшна низ твойте стъгди! -
и всички отрудени плахо треперят:
Цар Глад е монарха над твойте тълпи!
—————————–
сп. „Неделя”, г. 1, бр. 13, 19.02.1928 г.
ЖЪЛТА РОЗА
На Елена С.
1.
Ръцете ти протегнати ли молят,
два бели лебеда разперили криле? -
О, нашата целувка - миг - се сле
в алеята под седемтях топли…
Рой гълъби низ клоните се гонят
и пролетта в кръвта ми закипя,
а твойта гръд е топло кадифе
и устните ти капки мед отронват…
Над мене лястовички се люлеят
и пеят пролетен и тих псалом, -
те разведриха моя тъжен дом,
днес целият ми дом от радост пее…
2.
Небето бе дете невинно,
нощта бе прелестна жена
и аз - заплетен в серпантини -
бях принц на приказна страна.
И в тоя час на безметежност
и привечерна ведрина,
заблика в мене тиха нежност
към всяка улична жена…
О, в този час тъй тих и ведър,
през който грееше луна,
сред милосърдие и щедрост,
аз бях най-беден на света…
Аз бях заплетен в серпантини
и любех улична жена…
Небето бе дете невинно
и грееше над мен луна…
—————————–
сп. „Неделя”, г. 1, бр. 17, 17.03.1928 г.
