СТИХОВЕ

Милена Обретенова

ЛЮБОВТА ВИНАГИ ПРОЩАВА

Любовта винаги прощава.
В единството на сърцето и разума
все по-често надделява разумът
под формата на прошка.
Сърцето уплашено пулсира
в ограничаващото се пространство…
Сърцето търси своя кислород - любовта.
А любовта прощава и… продължава.
Окуцяла.


КОШМАР

Вървя
и гледам.
И виждам…
Виждам
и не искам
да гледам…
Слагам
цветни очила.
И
отново гледам.
          Същото.
Виждам.
          Същото.
Затварям очи
          под цветните стъкла.
Виждам…
Кошмарът
           продължава.
Същият.


***
Да те замерват
с камъни
         от думи.
Да мълчиш
         от любов.
Камъни -
         канари.
Любов -
         песъчинка.


РУХВАТ КУМИРИТЕ

Рухват кумирите.
Боли,
когато си бил
                един от тях.
Рухват кумирите.
И не питат
               защо.
Плачат кумирите.
                Бившите.
Копнеят кумирите.
                Бившите.
Копнеят
        за грам
                изгубена любов.
А може би
              бивша любов…
А може би
              нелюбов.
Не разбират кумирите.
Бившите!
И ридаят.
…………………………
Плачат майките.
Рухват майките.
                   Настоящите.


ДНЕС

Приятелите
           останаха в миналото.
Децата
           прекрачиха в бъдещето.
Аз съм
           в сивия дъжд -
днес и сама.
Студено е.
Слънцето
             е вчерашно,
дъгата -
            утрешна.
Днес
        е дъждът.
Не танцувам,
но вървя,
         за да се стопля…