ДЪЖД В ТРАКИЯ
ДЪЖД В ТРАКИЯ
Вали. Разбива някой канари в Балкана,
а чак в полето живнали искри се ръсят!
Кървят
по розовите храсти рана подир рана.
Вали -
пак своя корен небесата търсят.
Притичват пак розоберачки бързокраки -
кръжат вихрушчици изпод петите боси!..
О, колко небеса изтекли са във Тракия,
докато водораслите безлични станат
р о з и!
ДРЕВНА ЧЕШМА
Сред Тракия белее се чешма…
Отдавна сбира жадните пътеки,
отдавна носи име на мома. -
Ако не пийнеш, жаден си навеки.
Бълбука извор сладък, ековит -
легенда българска бълбука тука.
Тук не един везир се кле сърдит,
тук не една девойка пи сполука.
Извира от тракийското поле -
от най-красивата земя извира.
И морна реч, и плясък на криле
тук животворна сила все намират.
Шурти водата - кремъка ломи!
Отпиват черновеждите момчета,
наливат белоногите моми…
Пресъхне ли -
ще плача с три морета!
ДОБРИНА
Във влака бях. На тиха средбалканска гара
с чешма и няколко окастрени тополки.
Една жена -
с гласец, люлеещ се от старост,
с лице, съсухрено от жажда и от болки -
помоли жално за шише вода да сляза.
Не чаках миг и се затичах към чешмата.
А бърз насрещен влак едва не ме премаза
и се укри като разбойник в планината…
Отново ядец! Добрината кратко радва. -
Добре си знаех аз, че може да пострадам.
МОНОЛОГ НА ЩУРЕЦ
Навярно си мислите вие,
че аз си живуркам без плам,
че моята мъка не вие
със вой на вълчица в капан.
През глуми, бездушие, пустош
с едничка утеха крепя
духа си пред злото стоусто -
мечтите ви даром крася.
Дори да съм щура порода
в очите на мравки сред вас -
в дъгата под житния клас
гласът ми висок е до Бога.
ЮБИЛЕЙ
Далечен спомен са младежките ни къдри,
на бавен огън любовта ни къкри.
Каквото имаше да ври - увря прекрасно.
Каквото имаше да кипва - прекипя си.
На пръстите ни пръстени съдбовно светят,
излъскани от нас до звънък блясък летен.
А в бързея на бавно теклите години
блещукат ли, блещукат перли и рубини.
ОБИЧ
Сънувах сън и мрачен, и кошмарен,
че вече съм покойник леден в гроба.
Дълбоко съм:
под хорски смях и злоба -
край мен не бръмват даже и комари.
Гробовна глухота и екот странен.
Най-сетне съм
спокоен като камък:
не ме тревожи слава, нито данък;
от всякаква съблазън съм избавен…
Но ето мама… Ето тате… Стенат.
Въздишат уморени.
Тихо страдат.
Дошли са чак от рая или ада. -
С душите си те пак ще ме заченат…
СПОМЕНЪТ
Погребаха човека ритуално.
А споменът остана незаринат. -
След всички изпращачи тръгна тайно
и като сянка чак в дома им стигна.
И цяла нощ съня им стряска дълго…
Не кряска споменът - той мъчи мълком.
МИР
Воюват с кирки вчерашни войници -
щурмуват тайните на стара крепост.
Без боен марш,
патрони и чепици,
вървят по дъното на древен епос.
Към техните оръжия във смазки
пълзят ръждите -
рижи мишки в склада.
Нахлува здрачът в каски и паласки
и ситен скреж от прах по тях полага…
Археолози веят гордо скици -
прозорецът на сляп дворец прогледва!
Довечера
тук сто деца - войници -
със падащи звезди ще се обстрелват!
БЕЖАНЦИ
Отново прекосяват граници
немили бежанци, недраги…
Вина си нямат, а виновни.
И грях си нямат, а бездомни.
Прокудени от къщи и имот.
Отбрулени листа в река без брод.
Вървят напред към нова къща,
а във съня си все се връщат…
Кажете ми, Христос и Мохамед,
кога са бягали пчели от мед?!
ДВОРЕЦЪТ „САН СУСИ”
Сега си ти насред мечтаната Европа.
Сега откри:
безгрижието се нарича „Сан Суси”.
И ето че дъхът ти спира пред една Шарлоте,
и ето че лъчист дъждец като разсъмване роси.
Блести росата среброалена в часа дъждовен,
любовен ромон шепнат тук
саксонски рози и брези -
и ти докосваш с жаден поглед, уж неволен,
най-волните и галещи очи сред „Сан Суси”.
Сега си ти побратим на атланти и кариатиди -
зове те виното,
зоват Венерите на „Сан Суси”! -
Къде окото ти такова „рококо” ще види?!
Къде ще се объркаш в сън ли си или не си?!
Въздишаш ти: Европа знае как да си живее!
Мълвиш с очи:
тук красотата я наричат „Сан Суси”!
Лицето ти със рицарска усмивка грее,
и все така дъждецът вдън душата ти роси.
И все така безгрижно млад си, здрав и силен!
И все така щастлив - самият бог на „Сан Суси”!..
Ала дочуваш мигом своето славянско име -
и занемяваш ти:
в тревата газят белоноги търновски брези!
