Мюмюн Тахир

Орфеевото цвете Родопски Силивряк, даряващо безсмъртие и здраве, цъфтящо само тук и не би могло да бъде намерено никъде другаде по света, разпръсква своя аромат. Оттук реката е понесла лирата на Орфей към Егейските води, та вълшебният инструмент на древният гений да разнася културата, мъдростта и познанието по необетованите земи.

Далеч преди траките, преди аси и пеласги, по тези места са строени светилища, каменни съоръжения с неизвестни за нас предназначение: Белинташ, Перперек, Татул, многобройни изваяни от вечен камък с причудливи знаци и рисунки, с неразгадана писменост, с вдълбани в скалите триъгълни и ромбоидни отверстия… Родопите!

Една от най-древните люлки на цивилизацията, магическата планина, родилната въздишка на земята! Ние още странстваме в подстъпите на нейната история, още сричаме неумело останалите по земната твърд знаци, символи и сигнали, още бродим опипом в подножието на неописуемото величие на ония времена, между сенките на хората, чиито наследници и продължители сме ние.

Всяка крачка по тези меки хълмове, над които сияе свенливия ореол на планинските цветя и тихо отекват звънливите гласове на безброй ручеи, минава през спокойното съжителство на древността със сегашното. Сигурно затова всеки път навлизаме в планината с любопитството на откриватели и тя винаги ни изненадва - толкова ласкава, така извисена…

Мисля, тепърва ще откриваме истини, от които дъхът ни ще спира и изумлението, и възторгът ни ще се взират в чудесата - доскоро неизвестни нам поради тежките пластове отминало време и собственото ни нежелание и невежество.

Но чудеса делнични и достъпни за ония, които още в незапомнените времена са създали тази поезия от камък, постигнали са откровения и знания, които са станали причина другите народи да гледат на тях като на богове.

Тук е родината на толкова открития и начала, които светът ще прегърне и ще приеме за светини - Кабирите на Самотраки, светилището на Дионис, празненствата в чест на тракийската Бендида, по чието време Сократ води своите диалози и определя космогонията и философската концепция на древния свят; тук жреческото племе беси превежда на бохарски тракийски диалект първата библия (Biblia Bessika), в която божественото триединство е в пряка наследствена връзка с орфическите трансформации и еманации…

Тук е създаден и най-уникалният поетически епос „Веда Словена”. Епос, толкова невероятен, че логичния ум не е в състояние да приеме отведнъж автентичността му. Оттук тръгват към космоса песните, изтъкани от вълшебните български гласове в часове на радост и горест…

Сега тук сме ниe! След всичко отминало, застанали пред настъпващото време с вярата за сбъдването на бъдещето, което е в нас самите.