Анита Коларова

Жизненият път на писателя и поета Драгни Драгнев, свързан изцяло с Добруджа и добруджанския край, е увенчан с най-искрени емоции, извиращи от горещия гейзер на обичливото му сърце.

И все пак, между многото теми, свързани с тази някога многострадална златна равнина, доминира темата Дора Габе. Както и творческото разбирателство, преминало в съзидание на двама големи наши писатели - Дора Габе и Йордан Йовков.

В книгата си „ Мъдрецът и птицата” Драгни Драгнев признава, че високо цени труда и сполуките на всички, изследвали живота и творчеството на Йовков и Габе: „Толкова е изговорено и написано за двамата, че едва ли бих могъл да добавя дори и щрих”. Той посочва и конкретни имена. Но добавя: „Все пак смятам, че винаги има какво да се притури от гледна точка на един автентичен източник и пристан на родолюбие, какъвто е Добруджа”. /”Вместо предговор”/

Съпоставяйки Мъдрецът /Йовков/ и Птицата /Дора Габе/, Драгни Драгнев търси и намира общото и основното у двамата, а то е, че на млади години живеят и работят в Добруджа. Изброяват се Йовковите места в Добруджа, голяма част от героите му в най-добрите му произведения са добруджанци, а Дора Габе е напълно слята от рождение, от  к о р е н  с родната земя: „ Бях хубава, защото ти бе хубава, преди да ме родиш. Бях пълна с топла обич, защото зреели житата…” /”Родина”/

По този начин авторът на изследването „Мъдрецът и птицата” е уверен, че и двамата класици на българската литература се и з д и г а т  д о  н а ц и о н а л н а т а  с ъ д б а на българина като негови страстни представители и защитници.

Книгата има изследователски характер, макар че още в предговора Драгнев посочва редица други изследователи от този край, от който е и той, и на първо място Йордан Дачев, както и други млади литератори. Но неговата задача е да издири доказателства за гражданската позиция на Йовков и Дора Габе, защото тяхната привързаност към поробена Добруджа /1913 - 1940/ ги превръща в борци за справедливост.

Щастливото хрумване на писателя - изследовател е реализирано в успоредяването на спомените за единия и другия. Той редува редува страниците за Й. Йовков и Дора Габе до края на книгата.

Лиризмът на текста се определя от едно притчово въведение, започнало като българска народна приказка, но не с „имало едно време”, а „Живял по нашите земи един мъдрец.” Отделните глави, съответно: „Добруджанското литературно краище”, „Автентичен извор и пристан на родолюбие”, „Ако душите ни са красиви”, „Езикът на поезията, мъдростта и красотата”, „Събеседници и приятели навсякъде”, „Сигнали и стъпки срещу демагогията”, „Театрални етюди и интимни диалози” и др. разкриват гледната точка на писателя за единия и другия, за тяхната творческа дружба.

Изключително взискателен към езика, /„думата е страшно нещо” е негов израз/ Йовков се прекланя пред богатството на езика на П. Р. Славейков, Ив. Вазов и народните ни песни и ядно критикува литературния упадък на своето съвремие. Имаме чувството, че големият писател е направил характеристика на нашето все по-абсурдно време: „Литературата отново се връща към публицистиката и маниащината. /…/Хубавият език, който ни оставиха нашите поети и писатели, бързо се изплъзва из ръцете ни. Това ято от скакалци опустошава полето на литературата, върху това поле не остава никаква зеленина.”

Специално внимание обръща Драгнев на любовта на Йовков към руския език и цитира едно проучване на дългогодишния преподавател по руски език от Добрич Васил Ранов. Ето част от него: “…до края на живота си той /Йовков/ не само чете в превод и оригинал, но и изучава творбите на Толстой, Гогол и Пушкин, Чехов, Лермонтов, Достоевски, Некрасов, Куприн, Горки… Освен това посещава литературните четения във Варна, живее и страда с руските мужици, трогнат е до сълзи от тази „най-бележита от в с и ч к и  е в р о п е й с к и  литератури”.

Даже някои от прототиповете на героите си е подбирал сред хората с „широка руска душа” като добруджанската степ. Рачо Самсара също знае руските класици”.

Драгни Драгнев посочва, че това проучване на Васил Ранов не е напълно завършено.

Дружбата на Мъдреца и Птицата /какво прекрасно хрумване да ги нарече така!/ е по-скоро интелектуална и Д. Габе става прототип на главната героиня на „Чифликът край границата”.

Сложните взаимоотношения между Боян Пенев и Дора Габе за известно време карат „птицата” да заключи сърцето си, да не му дава да лети. Знаем обаче, че събитията около развода й са благоприятни за нейния полет.

Много е писано за Дора Габе и мъжкото присъствие в живота й: П. К. Яворов, Й. Йовков. Покрай П.Е.Н. - клуба и неговите конгреси тя се запознава с Владислав Реймонт, полски романист, нобелист, Джон Голзуърди, автор на „Сага за Форсайтови” и мн. др., нобелист, Жорж Дюамел, автор на „Цивилизацията”, Витезслав Незвал и др., но Драгни Драгнев умее да разкаже за тези приятелства и творчески контакти без нотка от жълта боя. Възвишени чувства свързват 80-годишната Д. Габе със 75-годишния Константин Федин.

Драгни Драгнев преплита сънища и действителност, мечти и реалност в картината на родния край. Богатата му палитра рисува едновременно както незабравими пейзажи от Добруджа, така и двамата творци, които съдбата отпраща в различни посоки, за да остане Йовков в сърцето на Дора Габе до смъртта й.

Своеобразен пратеник на България, голямата поетеса обикаля Европа в периода между 1922 - 1933 г. и в безбройни сказки и статии търси защита на поробена Добруджа. А Йовков, както знаем, е бил аташе по печата в Букурещ и също е работил за родината.

Драгнев е имал щастието да общува пряко с поетесата през определен период от време. Така той открива най-автентичния начин за деликатно влизане в творческата й лаборатория, в нейната „святая светих”. Разходките сред гората на Батовската долина, поетичните разговори, които, оказва се, се превръщат по-късно в стихове на поетесата, са начин за извайване на най-верния й портрет.

Умна, начетена и даровита, истинска дъщеря на България,тя изповядала прекрасното си верую, под знака на което остава и книгата:” Искам времето да става все по-духовно и простакът да не е вездесъщ./…/ Искам да развълнуваме, да смутим и обезоръжим непристъпните сърца и бронираните чувства. Искам хората да изживеят лирични и прекрасни неща”.

С книгата си, събирана дълго през годините, с топлото си общуване с голямата поетеса Драгни Драгнев е внесъл своя влог в духовния растеж на Добрич и Добруджанския край.

————————————–

Драгни Драгнев, „Мъдрецът и птицата”, Изд. „Матадор 74″, Добрич