ПЕСЕН ЗА КОСА
ПЕСЕН ЗА КОСА
Моята компания е проста -
един кос често ми припява,
когато пожелае да е гостенин
във слънчевата ми държава.
Не носи злободневни вести,
не прави никакви прогнози.
Той пее мило и естествено
за моите хортензии и рози.
И забелязал всяко цвете,
обхожда го и го приветства.
След туй опитва плодовете
и кимва в знак, че ги харесва.
Той идва и в студено време,
не го смущават ветровете
и със огромно вдъхновение
възпява бурите и дъждовете.
Такъв е той - добър ценител,
макар да е със скромна външност.
Един кос - и актьор, и зрител,
спечели моята привързаност.
ФЕЯ
Не съм жена от приказното царство
и тихо остарява мойта плът.
Лишена съм от сладкото коварство,
с което „вечните жени” блестят.
Аз не залагам примки и капани,
живея си отшелнически в края.
Самотна песен ще остане
копнежът ми по любовта и Рая.
Да бъда победителка не мога,
не е осеян пътят ми с трофеи.
Но аз съм силна с вярата във Бога
и затова понякога съм….фея.
ЛЯТНО
Вечер във моята каменна стая
светулките идват без покана
и нощни пеперуди на воля играят
сред сенките по тавана.
А щурци и жътвари в надпревара
всеотдайно веселят тишината.
И сякаш че моето детство се повтаря
и Бог се усмихва в тъмнината.
ГРАДИНКА В НЕБЕТО
Докрай използвах свободата си -
градината напълних със цветя
и вазите дарих с букети.
А всичко грозно без остатък
изхвърлих рано пролетта
и нова радост се усети.
Ала градината ми се оказа тясна
и се изчерпа свободата ми,
не мога да я разширявам още.
Градинке малка, но прекрасна,
накрая ще те вдигна в небесата
и ще цъфтиш на воля даже нощем.
ЯСНОТА
По мене не полепва прах от улици,
ни дрезгавият шум на кафенетата.
Аз слушам само кукувиците
и лястовиците в небето.
И се целувам само със цветята,
и се прегръщам само със дърветата.
А тайните на слънцето и вятъра
запазвам надълбоко във сърцето си.
Така приемам яснотата
на Божата велика мисъл -
природата и любовта, играта…
Дано поне частица да опиша.
ТОГАВА
„Когато любовта се превръща в поезия…”
Щом реша да замина -
в най-прозрачната блуза,
ще си сложа зелена огърлица.
Най-вълшебен парфюм
ще си пръсна по бузите,
диаманти ще сплета във косите си.
А полата ми с диви цветя ще се вее,
ръцете ми ще станат на птици
и жребчето на моята мисъл ще залее
синевата с искри от копитата.
Ще отседна на морето -
в най-далечния залив,
ще намеря най-ситния пясък.
Най-вълшебния огън ще запаля тогава
и ще чакам да видиш отблясъка.
Тогава пристигай - с най-щастливите устни
и с безсмъртния копнеж на Раниери.
Тогава най-нежната нощ ще се спусне
и звездите от любов ще треперят.
КОГАТО
„Ще бъдеш в бяло, с вейка от маслина…”
Яворов
Когато се спасявам,
идвам все при теб -
един живот, една възможност,
една единствена утеха.
Погребвам мрачната тревожност,
захвърлям черните си дрехи
и идвам бяла и пречистена
при нашата най-нежна истина.
Когато се спасявам,
идвам пак при теб.
Душата ми те среща гола
и вече няма друга роля,
освен мечтаната си роля на любима.
В най-скритите си пориви вземи я,
обичай я, закриляй я, пази я.
МОЛИТВА
„…сами една за друга в жажда и притома…”
Яворов
Очаквам те във вътрешната стая
на моето сърце притихнало.
Там има тъжна непогаленост
и болка, неизплакана във стихове.
Но там е свежо и прохладно,
през рози светлината се процежда.
Очаквам и се моля жадно
да долетиш с крилатата си нежност.
Че обитава в мен отдавна
една неказана молитва -
не искам да достигна жадна -
без тебе - до голямото отлитане.
