НУЛА ЛИ?
Читателю, пред теб е книгата на една нула. Не, не се шегувам, не. Просто така авторката Милена Обретенова нарича себе си във втората си поредна изповед, отправена отново на първо място към нейните синове.
„Аз все още съм тук”, казва тя. Казва го, за да обоснове правото си на глас, правото си на живот дори в днешните безчовечни времена. Да обоснове правото на живот на децата си, на моя и твоя живот, читателю… - правото на живот на тези, които са считани за нули от управници и самозабравили се новобогаташи.
Прочети тази книга, читателю.
Тя е много лична, но в нея ще откриеш частичка от себе си.
И ти като Милена Обретенова може би си стоял отчаян и обезнадежден на Терминал 2 - анонимното гробище на България. А ако не, не си застрахован.
И ти като нея може би си бил принуден да се унижаваш за парчето хляб без маргарин дори върху него. А ако не, не си застрахован.
И ти като нея си бил жертва на безскрупулни лекари, на безотговорни учители, на цялата армия от посредственост над нас и около нас. А ако не, не си застрахован.
И ти, почти съм сигурна, си бил жертва на предателството на малки и големи Юди. А ако случайно не си, гарантирано ти е.
По думите на Милена, никой не е застрахован от нищо в гетото, в което живеем. Но тя не презира това гето, напротив, обича го, защото то е Родината, синоним на майката - винаги нежна, винаги единствена. Защото в своята изповед авторката е винаги майка, но майка българка! Тя се самоидентифицира с Родината. („Аз и родината плачем…”)
И това е причината за нейния непресторен възторг и обясним понякога патос пред красотата на България; за постоянната ретроспекция, при която като икони изплуват свидният Левски, мъдрият Вазов, неукротимият Аспарух… Във връщането към тях тя вижда опората за бъдещето.
„Аз съм още тук, на свидните 111 000 кв. км…”
Тези свидни километри са естествената среда за нейните лични човешки преживявания: за красотата на ежедневието, за естествения страх от старостта, за бъдещето на своите и чуждите деца…
Читателю, прочети тази книга. Социално-лична. Откровена. Книгата на тази, която има смелостта да се нарече нула, макар за мен да е оформена единица: смела, ярка, индивидуална. И която копнее за много единици край себе си… или поне за оформени, осъзнати нули зад тях.
