„РАВНОДУШИЕТО Е ПАРАЛИЧ НА ДУШАТА“
Тази знаменита мисъл на Чехов е избрал за встъпление към новата си книга Драгомир Шопов - „Терзанията на съвестта”. Отпечатана в ИК „Световит”, С., 2015 г., тя е сборник с публицистика, критика и интервюта по различни теми от нашия обществено-политически и духовен живот. И несъмнено е неговото правдиво огледало, в което честно се отразява съвременната българска действителност.
В своя предговор редакторът, проф. Орлин Загоров,споделя: „Онова, което властно се налага в новата му книга е посланието, че неотложна необходимост за развитието на прогреса е ново Възраждане на човешкото достойнство. Защото достойнството е единственото собствено богатство и ако го загубим, остават всеобщото омерзение, озверяване и обезверяване.
Нали в крайна сметка, както отбелязват мъдреците от всички времена, достойнството повече от всичко друго възвисява човека и придава на делата му и на всичките му стремежи най-висше благородство”.
Сборникът е изграден от три взаимно допълващи се части - „Камбаните бият тревога”, „Време е да се пробудим”, Християнството - понятие за човещина”. В тяхната монолитност няма тема, която да не е дълбоко изживяна, а често и изстрадана, откроявайки нравствените терзания на твореца Драгомир Шопов.
От статиите и интервютата кънти критика към политическите нрави в съвременна България. Припомня се криминалния преход от преди четвърт век, издигнал каменна стена между обикновения народ и неговите властници. Говори се за потъпканите морални ценности, за духовната нищета и безизходицата. Но, както авторът припомня, „животът не може да бъде излъган”. Трябва да помним завещаното ни от бележити люде в различни епохи и обществени етапи.
Да вярваме в хуманизма и да ценим красотата на доброто и на вярата. И на правото да сме полезни на околните, та дори само с блага дума. Широко място в сборника е отредено на творците като духовни наставници, които нямат право да мълчат срещу откритите пороци на една малка върхушка. Които са длъжни с таланта си да будят съзнанието на читателя и зрителя, а не удобно да се продават. И да опазват националната ни идентичност срещу вълните на „масовата” култура, жалкото подражателство и стремежите за печалбарство.
В „Терзанията на съвестта”Драгомир Шопов сам дава пример какъв трябва да е българският творец днес: откровен, ясен, безкомпромисен. По страниците няма и следа от полуистини, смекчени оценки, или недомлъвки. Казаното е споделено, за да бъде разбрано от читателите с разум и сърце. И да остане за бъдещото време като поука за трудния път на обществото ни, опитващо се все пак да крачи напред. Сборникът представя Шопов и като вещ психолог, способен да установи контакт с хората от различни възрасти.
Решени да запазят личното си „аз” независимо от съпътстващите ги трусове и проблеми. Няма да е пресилено да наречем книгата „откритие” в хаотичния поток от заглавия - без естетическа стойност и обречени на бърза забрава. Нейната изповедност и задълбоченост на разсъжденията, родени от обичта на Шопов към хората, носи на читателя дълбоко удовлетворение. Награда, към която се стреми всеки достоен творец…
