ИЗ „ПЕСЕН И СЪЛЗА”
АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА
200 години от рождението на Анастасия Димитрова
175 години от откриването на първото девическо училище
Историците отбелязват пестеливо няколко оскъдни факти от биографията й.
Родена е на 12 май 1815 год. в Плевен. Родителите й Димитър и Цвета са хора бедни, но честни и любознателни. Седемгодишната Анастасия става прислужница на врачанския епископ Агапий. Майката на епископа - Евгения - страстно ратувала българските девойки да се учат и просвещават на български език. Затова Евгения решила да подготви за учителка скромното момиче на своята готвачка баба Цена, което обичала като свое дете. Двадесетгодишната Анастасия била изпратена в калоферския манастир, където слушала страстните думи по история и география на даскал Ботьо Петков, словото по граматика на Брайко х. Генович, изучава гръцки и славянски език при Райко Попович. В манастира престоява 3-4 години. Когато се завръща в Плевен, благодетелката на Анастасия - Евгения - вече се била поминала, но владиката изпълнил нейното желание и дал възможност на пристигналата от Калофер девойка да отвори девическо училище, първото в цяла България. През октомври 1840 година училището е открито. То се помещавало в килиите на църквата “Свети Николай” и отначало имало малко ученички, но добрият ред, сладката реч и новите науки, които се преподавали, повдигнали авторитета му сред съседните градове. В Плевен дошли да се учат и момичета от Ловеч, Троян, Търново, Враца. След завършването му някои от девойките открили училища в други градове: във Враца - Цвета Кръстенякова, в Ловеч - Параскева Нейкова, в Сливен - Пелагия. През 1845 год. ученичките наброявали 90.
Анастасия учителствала 12 години. След омъжването си за Михаил Хекимина се оттегля, но продължава да извършва народополезна дейност до края на живота си.
През 1894 год. се преселва в Йерусалим и приема монашеството под името Анна. Умира на 24 март 1899 г.
—————————–
ИЗ “ПЕСЕН И СЪЛЗА”
(биографична поема)
ПРЕПУСКАЩА ПРЕЗ РАЯ И ДЖЕНДЕМА,
под връх Юмрукчал, в богата падина,
реката Тунджа своя път поема.
Там, в прегръдките на Стара планина,
на буйната река по двата бряга,
насред Кръстец, под небесата чисти,
Калофер своята снага разтяга
край разлюлени склонове гористи.
А манастирът посред тях е сгушен
и с мириса на бор опиянява
онези, дето даскал Ботьо слушат…
Разказва той за миналата слава
на българската им земя богата
и за светци, и за царе могъщи,
а сладостният дъх на свободата
криле им дава, нежно ги прегръща.
Или пък с някаква магична дума
пътека към света пред тях отваря
и всеки крачи радостен по друма
на знанието, с Бога разговаря.
И Ана слуша словото магично.
И тя е между Рая и Джендема.
Макар да казват, че е непривично -
от книгите тя силата си взема.
НОЩТА ПРЕВАЛЯ, АЛА В МАНАСТИРА
в съня си Ана тягостно се мята,
душата й покоя не намира -
стои между небето и земята
и черни облаци - змии отровни -
снагата й като синджир обвиват.
Да скъса иска техните окови,
дере ги, хапе - те не си отиват.
И сякаш дяволът чрез тях говори:
“Помни, че си жена! Ако забравиш,
врати за тебе адът ще отвори,
а свойта гордост тука ще оставиш!”
Но ето че внезапен гръм удари
обвилите гръдта й стръвно змии.
Градушка яростна след туй стовари
върху им поднебесните стихии.
И блесна слънце, а от небесата
Христос благословията си дава
и с лъч погали Ана по косата…
Но в него - даскал Ботьо разпознава.
Камбанен звън внезапно я разбуди.
Чевръсто скочи, без да се оплаква
отхвърли мигом нощните заблуди!
Защото утре Плевен я очаква…
НАВЪН ОКТОМВРИ ЗЛАТНИ ЛИСТИ РОНИ
и първият му ден, слънца запалил,
противно на църковните канони,
превръща дом свещен в учебни зали.
И засияли, в него влизат горди
девойчетата в гиздави премени.
Сърцата пълнят радостни акорди,
блестят очите им, звезди засмени.
О, колко трудности посрещна Ана
в мечти за този празник на душата!
Не се смути от упрек и закана,
ни от угрозата на клеветата.
И затова заслужено ликува.
А в трепета на нежните ресници
и в песните, които днеска чува,
усеща устрем на свободни птици.
За знание отдавна жадни,
девойчета отблизо и далече -
богати, бедни, сити или гладни -
тук, в храма на светеца, тя привлече.
И се завърта като че в спирала
животът български… Напред повеждат
народа ни такива като Ана.
На бъдното в очите се оглеждат.
