Драгни Драгнев

Николай Генов не може да повярва, че вече е на 85 години. „Не е за вярване!”, ще възкликнат мнозина, които го познават. А един поет, негов събрат от град Добрич, ще издума : „В косите му - парещи хълмчета сняг. Бръчици тънки по лицето му вият дъгата…” Летят годините и никой не може да ги спре. Важното е дали са оставили следа, с какво са напълнили живота на човека.

Вглеждам се в живота на Николай Генов и се колебая къде да наредя човека - при писателите или в театъра. Доброволно е разпънат на кръст - между сцената и белия лист. Всъщност при творческите радости и мъки. С напрежението и безсъниците. С възторзите и разочарованията. Зная, че всичко е изстрадано до последната капчица обич и всеотдайност…

Завършва театралната академия и нарежда зад гърба си сто и двайсет роли. Още като студент играе в българския филм „Героите на Шипка”. Сред ролите му в театъра стоят д-р Кондов и Масларски, Гунчо Митин и даскал Тодор, Андрея и поручик Галчев в пиесите на Йордан Йовков. Това са небесни мигове за актьора, който едновременно навлиза и в литературния занаят. Но двете посоки не разделят, а обогатяват таланта и твореца. Носят му естетическа наслада, но му създават и духовни препятствия.

Литературната одисея на Николай Генов през годините включва поезия, драматургия и проза. Първом го привлича трудният жанр на баснята. Най-топъл е приемът на творбите му във вестник „Добруджанска трибуна”. Но един ден у него заговорва режисьорът. В средата на 60-те години от миналия век е първата му постановка в Кукления театър „Дора Габе”. По-късно създава и направлява трупата „Старо театро” в читалище „Йордан Йовков”, с което е може би най-популярен. Повече от 25 години ръководи детско-юношеския театър на Центъра за работа с деца, изгражда и пет-шест постановки в детския театър „Зорница”.

Някои спектакли са по негови сценарии и съчинения, колажи и литературни композиции. Пише непрестанно, създава сценични варианти на познати творби със съвременен знак, актуализира действието в тях с песни по свои стихове, възкресява възрожденската театрална традиция…

Три книги и няколко награди за драми и разкази бележат литературната съдба на Николай Генов. Книгата „Неделима Добруджа” например е повествование за живота и трагедията на българските изселници през 1940 година.

Това е художествено-документална проза, в която няма измислици, няма и намек за герои във въображението на автора. Всичко е взето направо от живота, от суровата действителност, почти нищо не се случва извън погледа, участието и възприятията на автора.

Книгата има характер на мемоари, които предават спомени за минали събития с важно обществено значение. Всеки разказ от сборника запознава читателя с точно определени хора, с любими места и животни, свързани предимно с годините на детството. Една своеобразна хроника на битието на северодобруджанците с художествената селекция на героите и преживелиците им.

На преден план излиза идеята за преселническата вълна на българите от Северна Добруджа според Крайовската спогодба от 1940 година. Тук авторът разкрива мъките и страданията на преселниците, но и нашироко представя живота им преди този съдбовен период. Генов рисува идилични картини от всекидневието, в което са вплетени най-близките му хора - роднините, другарите и приятелите от детството в село Лунка.

Разказите пресъздават обреди, обичаи и празници от народния календар, приближават ни до фолклорната традиция, подсещат ни за любовта към Отечеството. Не друго, а патриотизмът, родолюбието, това пренебрегвано понякога чувство, подтиква автора към лиризъм с висок емоционален заряд.