ЖИВОТЪТ БЕШЕ ТУК, НО ВЕЧЕ СИ ОТИДЕ
И стало безпощадно ясно -
жизнь прошумела и ушла.
Ал. Блок
Мрак и светлина, горе и долу, свобода и робство, омраза и любов, живот и смърт… Единичното се сдвоява, но не с близкото, не с родственото, а с противостоящото, с онова, което го отрича…
В баладата “Хаджи Димитър” Ботев съчинява нравствен закон:
Тоз, който падне в бой за свобода - той не умира!
Сиреч, смъртта за свобода е живот завинаги.
Големият български писател Йордан Вълчев проповядваше друго: - Синове мои, победете и останете живи!
Красота и искреност срещу друга красота и искреност: “Побеждават не онези, които вземат плодовете на победата, а оставащите на бойното поле.”
Смърт за свобода и живот за свобода - едно привидно противоречие, при което животът и смъртта на единия човек придобиват смисъл, щом защитават народната вечност.
Живееш ли за отечеството, умираш ли за него - и то е живо, и тогава животът му възкресява загиналите в боя. Само живото Отечество може да помни погиналите.
Децата му, като умират за него, придават смисъл, осмислят смъртта на загиналите преди тях. И Ботев ще е жив и ще живее с живите, докато има отряд доброволци, които се жертват за Отечеството.
Защото умиращите за Отечеството не умират и “преведеният” Блок ще изглежда така: И стана безпощадно ясно - животът тържествува во веки!
