Павлина Павлова

Поема за деца

ДОБЪР ВЕЧЕР, ЧИЧО СЪН!

Сигурно добра звезда за теб изплита
тънка стълбичка от сребърни лъчи.
Вятърът криле ти дава, ти долиташ
и погалваш сладко детските очи.
Кой ли би отрекъл, че това така е?
Мракът тъмен пух разпръсква и завчас
по пътеки, дето никой друг не знае,
тихо идваш, стар вълшебнико, при нас.

Ето, греят си звездите в небесата,
вятърът остава също там, отвън.
А пък ти, невидим, влизаш при децата.
Как го правиш? Разкажи ми, Чичо Сън.
На креватчето завивките повдигаш,
миглите докосваш с пухкаво перце,
лампата започва смешно да намига,
мама ме поглежда с питащо лице.
Да, шегите ти са толкова различни.
Често ме ядосват, сърдя се дори.
Смесваш шарките на моите боички
и прекъсваш веселите ми игри.
Но сега, повярвай, няма да лудувам.
Моля те, ела, не чакай сам навън.
Искам да те питам: кой какво сънува?
Разкажи ми, разкажи ми, Чичо Сън!

- Виждам колко просто ти се струва,
да отвърна кой какво сънува.
Вярно, че умея хиляди неща.
Може би съм властелинът на нощта.
Опитен вълшебник съм, не го отричам.
В моя власт са всички тайни по света,
а от всичко аз децата най-обичам…

Ти ме питаш: кой какво сънува?
Знаеш ли, това и мен вълнува.
Вярно, че известен съм нашир и длъж.
Само че, поставяш ми задача трудна:
как така да ти разкажа наведнъж
приказки безброй,
хем страшни, смешни, чудни?

Ти ме питаш: кой какво сънува?
Вярвай ми: това и мен вълнува.

ЗИМНИ СЪНИЩА

Бързо слязъл чак от върховете
вятър мина и отмина,
облак тъмен върху раменете,
метнал като пелерина.

Вятърът ли? Той е все различен.
Ту пълзи, ту като бесен тича.
Носи сребърен прашец на длани,
спира пред дърветата смълчани:
бързо ги накичва
с хиляди звездички.
Вятърът ли? Той е неуморен.
Ту е тук, ту литва нейде горе.
Свирка в гласовитите комини
и по всички стрехи, дето мине,
ниже на венчета
ледени звънчета.

И вълшебно става вън:
щом притворите очи,
влязла в сладкия ви сън
песничка ще зазвучи.
Зън-зън, зън-зън…

Щом момчетата си легнат уморени,
автоматите-играчки също спят.
Колко битки, знамена непобедени
в сънищата им сега ще закръжат.

А момичетата ще мечтаят в мрака
за красив, познат отнякъде герой.
Той е страшно храбър, ето, без да чака,
всяко зло сразява в яростен двубой.

Най-послушните деца сънуват Пипи,
пият лимонада от дървото.
С Аника и Томи часовете припкат -
нали Пипи пази ги от злото?
После, на раздяла, дава им бонбони,
или бисери, или жълтици.
Без да се страхува, яхва своя кон и
литва с вятъра, подобно птица.

Зайо пак ще търси нещо да похапне,
ще помръдва дългите ушички: ой,
клонче да не пукне, капка да не капне…
Плаши се от всичко и не е герой.
Ей го: скок-подскок, под зимните звезди
пак оставя плетеница от следи.

А в градинките, в полята, в планините,
в плодните дървета шушне сладък сок.
Спят ли пъпчиците, в сняг сребрист обвити?
Чуват ли насън тих ромон на поток?
Няма как да знаем: спят или не спят.
Но събират сили, за да разцъфтят.

И танцуват рой лъчи.
Тъй вълшебно е навън.
Песничката все звучи.
Зън-зън, зън-зън…
Светла като хубав сън
гали детските очи.
Зън-зън, зън-зън…

***
- Е, видя ли, никак не е лесно
да разказвам сънища чудесни.
Вярно, че умея хиляди неща.
Опитен вълшебник съм, не го отричам.
В моя власт са всички тайни по света,
а от всичко аз децата най-обичам…

Питаш: ти какво ще засънуваш?
Малко потърпи, не се вълнувай.
Запомни: известен съм нашир и длъж.
Опитът ми вече е хилядолетен.
Мога да зарадвам всички наведнъж
с пъстри сънища, като рисунки цветни.

ЛЕТНИ СЪНИЩА

- Чичо Сън, постой отвън.
Не, не влизай в мойта стая -
Толкова ми се играе…

- В точен час да съм при вас
работата го изисква.
Знаеш ли, че без да искам
своите вълшебства мога
да изгубя? Бързо, строг съм.
Иначе - ще станеш лош,
буден - чак до късна нощ.
Дълго няма да заспиш,
пумпалски ще се въртиш.
А заспиш ли, в надпревара
ще те връхлетят кошмари.

- Е, добре тогава, влизай!
Искам сънища до изгрев.
Но да бъдат смешни, луди.
Почвай, стига си се чудил!

- Лека нощ. И затвори очи.
Нещо хубаво мисли. Мълчи.
Може да съм фантазьор, но ти
къщата сънуваш как лети,
как расте дърво, забило връх
на поляната - в трева и мъх,
с корени в небето и към тях
ти се качваш по въже от прах.
То се къса, падаш долу, виж -
пред джудже в градината стоиш,
но джуджето става великан,
а пък ти - джудже.
Какъв капан!
Пошегувах се. Не се плаши.
Я носленцето си избърши,
че ще те направя капитан
тази нощ на кораба мечтан.
Ще те люшкат сините вълни
сред далечни морски ширини.
И звезда над теб, подобно фар,
ще ти бъде в тъмното другар.
Искаш ли триметров шоколад?
Или да погледаш водопад?
Можеш да препускаш, яхнал кон,
да се возиш на гърба на слон.
Чуваш ли това? Жужат пчели,
те прашец събират. Но боли
от жилата им, нали така?
Хайде да вървим, подай ръка.

Ставай вече, слънцето изгря.
Пак настана време за игра.
Нека ти призная: чичо Ден
е вълшебник, по-голям от мен.

ДОБРО УТРО, ЧИЧО ДЕН!

Сигурно зората като мостче тънко
люшва се над бездната от мрак.
Птиците запяват със гласчета звънки
и денят очи отваря пак.

Кой не би повярвал, че това така е?
Слънцето погалва ни с лъчи,
а добрият Чичо Ден куп тайни знае,
но подсмихва се и си мълчи.

Той вълшебства най-различни ще направи,
цветове ще разпилее вред.
Фокусник добър е, но не търси слава,
да го спреш за малко е късмет.

Сякаш плаваме на ветроход огромен -
облачните ветрила плющят.
Всичко преживяно става после спомен,
а вълните-часове летят.

***
- Протягаш ми ръка и ме повеждаш
по пътища, които са безброй.
Усмихваш се, но често въсиш вежди
и рукват капки дъжд като порой.

“Сега къде?” - задаваш ми въпроси.
Объркваш ме с подобна свобода.
Обичам без почивка да се нося
сред локвите размътена вода.

Навярно мама пак ще ми се кара,
когато се завърна вечерта.
“Не слушаш! - сигурно ще заповтаря -
нали маршрут познат ти начертах?”

Но с тебе, Чичо Ден, е всичко живо,
отвред ме срещат звуци, цветове.
Изглежда всяко нещо по-красиво,
от всеки ъгъл някой ме зове.

Ала вълшебствата едва започват:
разтварят чашки будните цветя.
Закусвам бързо. Трябва да съм точен.
Виж птиците - в небето пак летят…

- Всеки ден е пълен с изненади,
можеш да заслужиш и награда.
С теб ще пътешестваме до мрак,
утре - отначало. После - пак.

Първо: с влак. Какъв да бъде? С пара?
Спира той на всяка малка гара.
Или с дизелов? Не, по-добре е
влакът електричен да запее,
през тунел да мине в планината
и да хукне лудо през полята.
Трака-трака, с вятъра се гони,
като тегли пълните вагони.

А сега - промяна. Самолета
е на пистата. Виж силуета
как е затаил един копнеж -
вековечен порив за летеж.
По-високо вдига се от птица
и в небето е като чертица.

Щом си горе, облаците бели
се кълбят на купчинки дебели.
Вятърът ги носи по небето,
както ветроходите в морето.

Я почакай, тук с килим вълшебен
продължава пътят ти победен.
Само пожелай, и хоп - готово -
вече си на друго място, ново.
Може да е пещера с богатства,
може да е много важно царство…
Тъй до всяка от безброй мечти,
ти върху килима полети.

Стоп! Нататък ще вървиш с краката -
не по равен път, а през тревата.
На цветя и билки как ухае,
чак главата ти ще се замае.
Пеят птици. И щурци. И жаби.
Ще ти трябва дървената сабя.
Път да си проправяш и да тичаш.
Знаеш всички колко те обичат.
Чак до вечерта ще си играеш,
ще растеш несетно, ще мечтаеш.
И когато спреш се уморен,
ще е отлетял и този ден…

Но преди денят да се повтори,
Чичо Сън в тъмата ще говори.
Люшкан от звездите като в люлка,
ще се втурнеш да ловиш светулка.
По-нататък всичко май е ясно.
Детството, повярвай, е прекрасно.