СВЯТ ОТ ЧУДЕСА
В ония ранни години, когато златотърсачите във всеки пясъчен нанос, по плитчините на реките ми се мяркаха огнените, замайващите нереални зрънца от злато, аз имах свой свят от чудеса - в мислите ми.
С него ли бях се родил? Или той идваше от книгите - сега в паметта ми без автори и имена, - които изостряха любопитството с парливи лъжи, треската да търсиш тайна във всеки кът, стаен в сенките?… Или идваше от старите народни приказки за долната земя, за златното момиче, за най-малкия брат, без които не бих се научил да отделям доброто от злото?
Свят на тайните, на чудесата, на неоткрити съкровища, минал чертата на петдесетте и на шестдесетте години, аз слизам и се изкачвам по твоите стъпала от мрамор, без да знам и сега отгде идва твоето сияние - като сияние на свръхзвезди, заседнали в някакво необятно вътрешно небе, по-необятно от галактиките, от което се раждат мислите, - най-необяснимото, необхватно чудо на материята!…
Без вътрешния свят от чудеса моята мисъл би се превърнала на камък и прах, подобно на отсамната и отвъдната страна на омагьосващата нощите ни мъртва наша спътница - луната.
- Какво изкуство и истина биха се раждали от вкаменената човешка мисъл?
Този свят от чудеса дължа на ранните си години- на юношеството, на младостта, - без да знам с него ли се бях родил, или той идваше от книгите, сега в паметта ми без автори и без имена… Или от старите народни приказки, без които не бих се научил да отделям доброто от злото.
„Свят от чудеса”, 1971 г.
