ПОЛСКА ПРИКАЗКА
- Какъв е тоя шум тука - обади се веселият щурец, притиснал под мишница малката си цигулка - да няма панаир или почва сватба?
- Ти все веселби сънуваш - сопна му се из навалицата една мравка. - Чудо стана тая вечер. Само че и на мен ми пречат, та не мога да видя.
И наистина, на полянката се беше насъбрал всичкият полски народ. Тук бяха калинките-малинките, паячетата, мравките и всички полски буболечки. Те се блъскаха, натискаха се и всеки искаше да отиде по-напред, за да види чудото. Даже една светулка се беше изкачила до върха на един синчец и оттам светеше с малкото си фенерче.
- Но какво има най-после - опита се да си проправи път щурецът, ала насъбралите се го изблъскаха с лакти.
- Какво току се навираш? - скара му се един охлюв, - не виждаш ли, че тук има деца, ще стъпчеш някое.
Но щурецът не се отчайваше. Настъпеше ли някого по крака, той сваляше шапка и учтиво казваше: Моля, извинете!
Някъде напред се носеше сърдитият глас на стражарите-скакалци, които пазеха реда и отпъждаха тълпата:
- Не се натискайте, господа!
- Една звезда паднала - чу щурчето наблизо таен разговор. Говореше дебелата госпожа жаба с братовчедката си, старата гущерка. - Паднала и се залепила върху дрехата на магарешкия бодил.
Щурчето разбра, че говорят за чудото и наостри уши.
- Звезда ли, почитаема госпожо - попита учтиво то, - истинска звезда?
Гущерката го изгледа отвисоко и счете за унизително да му отговори.
- Да, съседке - продължи разговора си тя с госпожа жаба, - една чудна звезда, такава, каквато дори и в небето няма.
Околните слушатели погледнаха към небето. Щурецът използва затишието да се промъкне още по-напред.
Изведнъж то остана като вцепенено. Пред него беше чудото.
Всред зелената поляна се издигаше магарешкият бодил, - обикновен бодил като всички други полски бодили, - но сега той толкова много се надуваше, че можеше да се пръсне от гордост.
Върху неговите листа светеше нещо чудно, нещо, което караше полските жители да гледат с отворени от учудване уста.
На листата бе паднала една звезда. Тя стоеше върху гордия бодил и всеки миг блясъкът й ставаше ту светло-сребърен, ту зелен, син и жълт, ту отново добиваше сребърен цвят.
Това беше звезда, сто пъти по-хубава от небесните звезди.
- Каква свежа красота, каква мила хубост! - говореше г-жа гущерка и бършеше с кърпичка очите си, насълзени от умиление.
- Но това е чудо на майката земя - въздишаше охлювът.
- Просто, как да кажа, божествено - обаждаше се трети.
- Трябва да се напишат за него стихотворения и да се измисли глас за песен.
- Трябва…
И всеки се надпреваряше да изказва възторга си от неописуемото чудо.
- Гледайте, гледайте, звездата започна да потъмнява - извика глупавият щурец.
И наистина, в един миг тя изгуби всичкия си блясък и се обърна в проста капка вода. Това не бе звезда, а една росна капка. Тя получаваше светлината си от месеца, който сега се беше скрил зад един облак и тя не можеше повече да блести.
Когато подухна вятър, росната капка се отрони и една жадна тревица я изпи на един дъх.
1936 г.
