Любен Бумбалов
Любен Стоянов Бумбалов е роден на 14.02.1943 г. в Ямбол. Висше образование по българска филология и философия завършва в Софийския университет „Климент Охридски.” Преподава съвременна българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново, университетски лектор е в Будапеща и Рим. Последното десетилетие от живота му минава в Югозападния университет „Н. Рилски” в Благоевград като доцент и професор по съвременна българска литература, ръководител на катедра и център за чужди езици, литератури и култури, заместник-ректор, ректор. Първата му книга „Въпроси на психологическото майсторство” (1976) е изследване върху българската проза от началото до втората половина на 20 в. Този период обхващат и очерците в книгата му „Идеология и литература” (1981). В „Присъствие” (1986) анализира приноса на съвременни творци от Югоизтока в националната литература. Връх в критико-философските му трудове са последните две негови книги, посветени на феноменологията на българската душевност и троичността като архетип в „Хаджи Димитър” на Ботев. Публикува стотици статии, студии, монографии върху значими творци и явления в новата и съвременната българска литература, автор на 10 научно-изследователски книги с безспорен историко-теоретичен принос. Превежда и популяризира трудове на унгарски, италиански, балкански учени и писатели. Член на СБП. Умира внезапно на 08.09.2001 г. в София.
Публикации:
За Любен Бумбалов:
