Димитър Златев

               Сред майките на падналите войници е и Варвара Бахтадзе,
               загубила на войната шестимата си сина и съпругата си.

Полумрак. И огнище отблясъци рони,
сякаш болка обгаря стената.
Оживява край мен като в древни икони
Майка-Гузия - скръбна и свята.

Ореоли от черни забрадки описват
тъжни образи в тъжно величие.
блика горест горчива в очите им бистри
и в дълбоките бръчки се стича.

В своя тих пантеон чакат майките още
синовете-орли, отлетели във битка велика.
Но завръщат се те в самотата на дългите нощи
към могилите братски със неми уста да ги викат.

Все се стягат за път и със тях разговарят,
но ги буди във унеса жива тревога:
ако тръгнат от къщата, кой ще разгаря
във огнището майчино вечния огън?

И остават, загледани с поглед печален,
святи майки - посърнали птици!
Мълком слагам пред тях карамфила си ален
вместо пламъка на вощеница.