Иван Карадачки

ВРЕМЕ ЗА ЖИВОТ

От древни времена твърдят:
не си играй
под този небосвод -
между светкавицата и гърмът
е времето,
дарено за живот!

КАМЪК, ЗАРОВЕН В ЗЕМЯТА

Късно разбрах ли го,
късно ли чух -
загубите не искам
да смятам…
Но
без сърцето си
аз сляп съм и глух -
като камък, заровен
в земята!

***
Когото и да погледнеш отвътре,
на вид е като всеки човек.
Но един мисли
от днеска за утре,
а друг - от днеска
до другия век!

ВЕЧЕР В СЕЛО ОСТРОВ

                   На Б. Крумов

Белее остров като женско рамо
и пее славей в полунощен час.
Потайна тишина… Реката само
полюшва стан на педя път от нас.

Нощта гальовно селото прегръща,
полегнало край своя бряг любим
и ляга върху всеки двор и къща
мъгла, прозирна като сладък дим.

Под старата лоза, досами пруста,
сега, без мене, някой друг седи
и вижда: пръстен златосребрен спуска
луната над крайбрежните води…

АКО НЯКЪДЕ НЯКОЙ ТЕ ЧАКА

Колко е хубаво,
ако някъде някой те чака
и мисли за теб,
и за него мислиш ти пак!…
Колко обич е трябвало,
за да стане човек от дивака,
колко омраза -
да превърне човека в дивак!

ГЕН

Понякога всеки е бивал
и малко луд,
макар че другите
смятал за луди…
Но винаги се намирал
и някой по-луд!

И научил и вятърът
да се труди.

ДЪРВО В ГОРАТА

На селския си корен верен,
от много мъдри хора знам:
в Гора дърво с дърво се мери,
Човекът мярка си е сам!

Певци, потапяйте перата
в сърцата свои с мъжество,
ала прославяйки Гората,
помнете и отделното Дърво!

ИСТОРИЯ

            Рим падна, когато всеки римлянин мислеше
            повече за себе си, отколкото за Рим….
                                 Мемориален надпис

Историята крачи редом с нас,
в каквато и посока
да вървим….

Дано, катерейки се към Парнас,
да не забравим
как е паднал Рим!

КУКУВИЦА

Нещо май в душата гине -
няма ведрост,
липсва страст…

В топлото гнездо на „Ние”
кукувица снесе
запъртъка „Аз”!