БАЛАДА ЗА БУНТОВНИЯ АПТЕКАР
Той идва по Страстната седмица,
тогава,
когато Петър събира трохите на вярата,
когато Юда брои тридесетте монети,
когато Пилат тихо си измива ръцете…
Тогава прага прекрачва Бунтовният
аптекар,
влиза в аптеката
и взема везната
да отмери верността към България;
на едното блюдо - пепелта
от предателството,
продадената съвест, лицемерието…
На другото блюдо - сълзата на майката,
на всички, които ще пълнят със влага очи,
когато слушат
как „Аз съм българче!” декламира детето
и неусетно от словото им зашумява кръвта,
на тях, на българите…
Тогава вижда Бунтовният аптекар,
че ще живее България…