Емил Симеонов

Написал си, казал си?
„Добро утро на залеза”.
Да те имат с книгата -
баща завинаги…
Тъй запокитено
на педя от нивата
извън живота -
как зърна зърното?
Как тъй цигарата
спира тока на гарата
и си искат горивото
локомотивите?
Откъде тия тайници,
а твърдиш, че случаен си -
ти, поете невернико,
ти, поете, Копернико?
…
ПОСЛЕПИС-на ми вечери
да чета пусторечия,
с два тиража белязани…
„Добро утро на залеза”?
Добър ден! От мен.