Георги Георгиев

При Дойран през Първата световна война на 21 април 1917 г. се разгръща четиридневна унищожителна оръдейна стрелба на английските войски, които разбиват българската предна позиция. Повече от сто хиляди снаряда се изсипват по нашите войски. Убедени, че не е останал жив боец, веригите на неприятеля се вдигат на атака. Те не знаят, че между река Вардар и Дойранското езеро воюва 9-та пехотна Плевенска дивизия начело с генерал Владимир Вазов. Той е майстор не само по управление на артилерийски огън, но и отличен минно-фортификационен специалист. Отбраната издържа на бълващите огън над сто и петдесет тежки оръдия.

Българите са страшни в ръкопашния бой. Случва се неочакваното за англичаните - повече от три часа Плевенската дивизия не пада, отделни позиции са завзети, но отново са възстановени. На бойното поле лежат над 1 000 убити английски войници.

На 7 май, след като организират и попълват частите си, англичаните отново настъпват. Три техни дивизии се хвърлят срещу нашата Плевенска дивизия. Българските артилеристи изстрелват хиляди снаряди по противника, а пехотинците отбиват шест вихрени атаки. След този провал англичаните повече не се опитват да превземат Дойранската позиция. Те разбират, че българите са несъкрушими като гранитни скали. Един от тях е Гео Милев, чието име по-късно ще знае всеки българин, а поемата му „Септември” ще влезе в учебниците и националната ни история.

Ще разкажа това, което научих за Гео Милев от архивите и срещите ми с ветерани.

***
През март 1916 г. Гео Милев постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево. Зачислен е в 4-ти взвод на 5-та пехотна рота. Есента завършва школата, но не го произвеждат офицерски кандидат, а старши подофицер заради антивоенни настроения. Назначават го в 9-та пехотна дивизия, която е на позиции при Дойран. Вече на фронта, през април 1917 г. е произведен в чин офицерски кандидат, а през септември - поручик. От заповедите личи, че е назначен за взводен командир във 2-ра бойна рота. Но според разказаното ми от командира на 34-ти полк полковник Маринов Гео Милев е началник на подслушвателна свързочна станция. През пролетта на 1916 г. 34-ти Троянски полк е заел позиции южно и северно от Дойран. Когато Гео Милев пристига на Каетепе, го вземат за преводач в щаба. Той владеел три езика.

- Ще спите при телефонистите и ще помагате при разпити на пленници - наредил командирът.

За разпита на един пленен шотландец от „Черната гвардия” Гео Милев пише: „… Викат ме да го разпитвам. Но той е почти в безсъзнание. Висок и сух, лежи със счупен крак и пробита глава върху носилката. Нещастен син на планините, чийто баща е бил чистосърдечен овчар, със звучна, облечена в зелено гайда. Синът обаче е станал войник и е дошъл тук да … хвърля бомби и да убива.”

Гео Милев носи всички тежести на фронта, защото живее заедно с войниците. Изкопават в Студената скала подземна галерия, предназначена за подслушвателна свързочна станция. Замаскирана е добре, а вътре е монтиран апарат за подслушване. Оттук били изведени кабели, които свързвали станцията с железни колове, забити в неприятелските телени заграждения. От пълзящите наблизо кабели на англичаните звукът се приемал, но с голямо затихване. В апарата той бил усилван до слухово възприемане. Така Гео Милев дочувал заповеди, разпореждания и разговори от неприятелските позиции. Щабът обявил едно денонощие в седмицата и два часа на ден за мъртво време. В тези часове нашите свързочници пазели пълно мълчание, за да се послушват англичаните.

***
Обстановката е напрегната. Гео Милев я предава образно в дневника си . „… Високо на запад, в твърд камък, са вдълбани нашите яки позиции. Голи скали, обрасли с лишеи, бурени и тръни, дето доскоро са гнездили змии, гущери и невестулки. Неприятелските гранати свирят непрекъснато над главите ни. Удрят се с трясък в скалите или прехвърлят назад, дето издигат фонтани от пръст около черните, отдавна срутени зидове на някакво нещастно селце. Нито камък върху камък. Страшни свирки, с които човек бързо свиква.”

Веднъж Гео Милев се оплакал на командира, че англичаните използват шифър и са намалили откритите разговори до минимум. Но вероятното направление на удара им и предстоящите атаки той схващал по зачестените разговори на една или друга линия. Заключенията си веднага предавал на щаба.

***
През април 1917 г. се водят ожесточени сражения. Върху българските позиции се сипе градушка от куршуми и снаряди. Броят на убитите и ранените расте. Под ударите попада и подслушвателната станция. Тя е фронтово гнездо под носа на вражеския огън. Смъртна опасност надвисва над поста. Бойците не подават глава от каменния свод. Само нощем някой пълзи назад, за да донесе вода и храна. Гео Милев пише:

„… Бетонният свод над главите ни се тресе цял ден. Чак догдето слънцето изчезне някъде под надвисналите зад Вардар облаци. Сигурно през нощта неприятелят ще настъпи срещу нашите позиции. Войниците бяха вече в окопите, ние още при началника, в галерията, когато внезапно противникът поднови своя барабанен огън. Само няколко минути и през всеобщия тътнеж се зачу раздразнения трясък на картечници. И ненадейно през галерията нахълтват поддръжките. Червени и шумни. Неустрашими. Веднага всяка плахост пред каквато и да е неизвестна съдба изчезва. Чувстваш, че всеки един от тези мрачни и жилави мъже, които минават буйно покрай тебе, е един нож, е много ножове, е цял покрит с ножове; че всичките в един миг биха били стена от ножове, през която никакъв враг не би проникнал. Хората на ножа, които като мощна вълна грабват предните бойци и ги понасят в стремителна атака напред. Ножът, блестящ и студен като погледа на змия. На страх врагом.”

На 29 април 1917 г. Гео Милев е пак пред подслушвателния апарат със слушалка на главата. Артилерийският ураган на противника не стихва. Граната избухва точно пред входа на галерията. Парче от нея отнася черепа над дясното му око. То изгасва завинаги…