ОБРАЗИ И ПРЕДСТАВИ ЗА ДОБРО И КРАСОТА
Добричкият поет Кольо Чалъков, адвокат по професия, не е вече между живите. Живи са неговите думи и изповеди, каквато е например лиричната му книга „Копнеж за лято”. Едва докоснати, тези стихотворения ни откриват как поетическата душевност на автора се слива с добруджанския пейзаж и атмосфера.
Нанизът събира творби като „Пролет”, „Син на равнината”, „Угари”, „Август” и други. За лирика животът тече под знака на сезоните с конкретните отражения върху неговата чувствителност.
Самобитният изказ, пределната чистота, яснота и простота с втъканите в тях мисловни пулсации се потвърждават и в стихотворения, като „Калинка”, „Вечерни люлки”, „Сърна”…
В изповедите на Чалъков изпъква разнообразна метрика с класически строфи и свободен стих, личи инстинктът към прекрасното. Образният свят се възприема с лекота, защото няма предвзетост и преднамереност, няма хитроумни зашифровки и голи декларации.
Пейзажната гама, проникнала в книгата от край до край, създава полифонична палитра, в която припламват контрастите на възторга и болката. Но преди всичко в „Копнеж за лято” грее вярата в доброто на живота. Тъга и радост, упоение и мъдрост, нежност и страст, слети в едно, звучат в кръговрата на чувствата и оформят словото на поета.
Другата книга „Утре е празникът” е лирична изповед с разнообразно стихосложение и колоритна мелодичност. Поетът продължава темите и идеите от сборника „Копнеж за лято”, но едновременно ги обогатява с нова картинност и ново звучене.
Тук надделява метафоричното мислене и става основна черта и характеристика на поезията му. Това се вижда най-ярко в цикъла „Всекидневие”, който лежи в центъра на книгата и до голяма степен определя сполуките в нея.
Макар че личи известна претрупаност на тропи от всякакъв род, стихотворенията уясняват чувствата на лирическия герой и отварят път към посланията на поета. В тези послания се събират обичта към човека, добротата и състраданието.
Формално погледнато, „Утре е празникът” не е монолитна книга, защото няма свързваща и обединяваща нишка между стихотворенията. Това обаче не пречи да възприемем една част от тях като безспорно постижение. „Ода на разсъмване” или „Голямата вода”, „Сърцето на живота” или „Влюбен съм” не са поетични декларации, а художествен синтез и анализ на времето, в което живеем.
В стихотворенията е преодолян повествователния тон и маниер, те будят вълнение и естетически преживявания, завладяват с обобщенията си, казват ни нещо сериозно и важно, извлечено от преображенията в душата на човека.
Може би най-високо в книгата стои стихотворението „Деца”. Тук си проправя път идеята за радостта от живота. Тази идея, впрочем, се среща често у Чалъков, съюзява ни с образа и представата за добро и красота, за любов към ближния, превръща се в зов за милосърдие.
Последните страници от сборника, онасловени „Прозрения”, са миниатюри, тристишия с ярко изразена метафоричност. Ето един пример: „Когато се смрачи в душата, добрата дума става път към утрото”. Някои тристишия имат характер на притчи с присъщата им алегория. Впрочем, иносказанието като похват в голяма част от книгата „Утре е празникът”.
Непреднамереният читател ще усети това и сигурно ще изпита радост и наслада, дори и да отмине някои творби като несполучливи. Но по този начин той вече оценява таланта на поета.
Ще бъде пресилено да се каже, че сборникът на Чалъков „Упование” е религиозна книга, която интерпретира идеите на православната вяра със средствата на мерената реч. В основата й наистина стои вероизповеданието като тема, която се разпростира в широките измерения на филантропията и светския живот.
Това е изповед на набожния човек, на посветения в църквата и нейните канони, на запленения от светлината и всемогъществото на Господ. Едновременно лирическият герой анализира сблъсъците и значението на битието ни, съпоставя го с добродетелите на християнството, осъжда духа на злото като неизбежен спътник на дните ни.
Поетът благоговее пред саможертвата на светците, навлиза в символите на вярата, във великолепието на църковните празници, въздига високо словото и делото на Богочовека Иисус Христос. Кольо Чалъков познава Библията издъно, сроден е с евангелските текстове, с молитвите, в стиховете му проникват послания от Десетте божи заповеди и Блаженствата.
Но преди всичко книгата „Упование” е поетичен разказ за нашия земен живот, съединен с надеждите във вероизповеданието ни - разказ за радостта и страданията на обикновените хора, обърнали очи към небето.