Банко П. Банков

Драги колеги и читатели на „Литературен свят”,

В интервю пред вестник „Словото днес”, бр. 2 от 15.01.2015 г. председателят на СБП-1913, г-н Боян Ангелов, повдигна за пореден път въпроса за приемане от Народното събрание на закон за българския език. Опити за приемане на такъв закон са правени многократно при поредни състави на върховния ни законодателен орган.

Тъй като отделни юридически и физически лица не притежават законодателна инициатива, благодарение на отзивчивостта на народните представители г-жа Полина Карастоянова, председателка на Комисията за културата и медиите и на колегата й г-н д-р Кирил Добрев, заместник председател на комисията,  се договорихме за следното : СБП-1913 да разработи нов проектозакон, съобразен с променящите се параметри на съвременната езикова среда у нас. Този проектозакон ще бъде внесен в Комисията за културата и медиите от ръководството на Съюза и по-нататък ще бъде задвижен за разглеждане по предвидената процедура.

Поех задачата да проуча внасяните до сега законопроекти (те са девет на брой), да обединя най-стойностните идеи в тях и да съставя базов проект, който да бъде подложен на обсъждане в гилдията на пишещите и в обществото, с оглед да се прецизира, коригира и допълни отдавна очакваният и необходим на нашата общественост текст. След начални консултации с колеги от ръководството на СБП-1913 г. проектотекстът на закона бе публикуван в бр. 18 (789), 14.05.2015 г. на вестник „Словото днес”. Благодарение на отзивчивостта на редакционната колегия на електронния сайт „Литературен свят” и специално на колегата Георги Ангелов, сега го предлагаме за обсъждане, корекции и допълнения на пишеща и четяща електронна аудитория. Надяваме се да отправите вашите предложения по него. Всички полезни идеи, отправени до сайта на „Литературен свят” и в редколегията на в-к „Словото днес”, ще бъдат взети предвид, преди ръководството на СБП-1913 г. да внесе официално проектозакона в Комисията за културата и медиите в Народното събрание. 

Съставил и редактирал предлагания вариант:

проф. д-р Банко П. Банков, banko0bankov@abv.bg

нещатен сътрудник към Комисията за културата и медиите към НС      

—————————–

 Проект (обобщение на проектите, внесени в Народното събрание от Гинчо Павлов-1994 и 1995 г., Александър Пиндиков-1998 г., Драгомир Шопов-1998 г., Любен Корнезов-1999 и 2011 г., Станчо Тодоров-2005 г., Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов -2011 г.)

 Вариант на СБП-1913 г., редактиран от проф. Банко П. Банков, април 2015 г. 

—————————–

ЗАКОН

за съхранение, употреба и развитие на българския език 

ГЛАВА ПЪРВА

Общи положения

чл.1 Този закон урежда правата и задълженията на физически и юридически лица, в съответствие със статута на българския език като официален език на територията на република България.

чл.2 Определя изискванията при изучаване на езика.

чл.3 Конкретизира случаите на задължителното му използване.

чл.4 Описва структурата и дейността на регулаторните езикови органи.

чл.5 Изяснява финансирането на дейностите за съхранение, употреба и развитие на българския език.

ГЛАВА ВТОРА

Статут, изучаване и задължително използване на българския език като официален език в република България

чл.6 Българският език е официален език за общуване между всички обществени, стопански, просветни и културни институции, и гражданите на република България, а така също - и за контакт с пребиваващите на територията й лица, независимо от етническото им самоопределяне, религиозни и културни различия.

чл.7 Владеенето на официалния български език осигурява запазването и развитието на материално и духовно общо пространство за успешна житейска реализация при равни условия на всички граждани и дълготрайно пребиваващи лица на територията на република България.

чл.8 В случай на обективна невъзможност за общуване с институциите на официалния език, те осигуряват необходимия превод на временно пребиваващи лица, които не владеят езика.

чл.9 /1/ Изучаването на български език, обемът и съдържанието на учебните програми се регламентира от Министерството на образованието и науката, и подведомствените му институции, в рамките на задължителния за гражданите на република България образователен минимум и учебните планове и програми в по-горните образователни степени.

/2/ Задължителното изучаване на български език като общонационално средство за общуване не отраничава по никакъв начин изучаването на друг майчин език или чужди езици.

/3/ Изучаването на майчин и чужди езици в държавни и частни училища се осъществява по учебни планове и програми, с помощта на учебници и помагала, одобрени от Министерството на Образованието.

/4/ В училищата, където преподаването се осъществява на чужди езици, българският език се изучава в обем, регламентиран за съответните общообразователни училища. История и география на България се изучават на български език. При изучаване на природни и математически науки специалните термини се изучават и на български език.

/5/ В горните класове на общообразователните и чуждоезикови училища се осигурява възможност за изучаване по желание и на езици на съседните на република България балкански страни.

чл.10 Графичната система за писане на български език е кирило-методиевата азбука. Компетентните органи на БАН регламентират правилата за транскрибиране на буквените означения на звуците от официалната българска азбука съответно като буквени символи от други азбучни системи.

чл.11 Междуличностното общуване на гражданите и лицата, пребиваващи на територията на република България се извършва без ограничения на официален български, на майчин или на други езици.

чл.12 Спазването на нормите на съвременния български език не изключва, а предполага по-нататъшното му морфологично и синтактично обогатяване, и писмовно усъвършенстване. Основа за това са говорната и писмена практика, усвояването на диалектното богатство на езика и словотворчеството на българските писатели, журналисти, научни и просветни дейци. Регламентирането на езиковите промени не е предмет на настоящия закон, а се осъществява от упълномощените институции на БАН, съответните университетски звена и Министерството на науката и образованието.     

чл.13/1/ За да се осигури всеобща достъпност и осъществяване на регламентираните по конституция права и отговорности на гражданите, официалният български език се използва задължително в следните случаи:

/2/ При отглеждане и обучение на подрастващите в извънучилищни форми, предхождащи задължителната образователна степен и в квалификационни курсове и школи от всякакво естество.

/3/ В говорната и документна дейност и общуване между органите на държавната администрация и при контактите на граждани с тях.

/4/ В съдопроизводството и правораздаването.

/5/ Във въоръжените сили и правоохранителните органи на република България.

/6/ В системите за здравеопазване и здравна помощ.

/7/ В стопанската (проектна, добивна, производствена, търговска, финансова, транспортна, туристическа и друга дейност.)

/8/ При всички форми на политическа дейност (политическа просвета, платформи, агитация, изборни кампании.)

/9/ В средствата за масова информация, в културната, развлекателна и рекламна дейности.

/10/ В трудовите, имуществени и правни отношения между държавата и гражданите, и между самите тях.

/11/ При извършване на богуслужебна дейност ва езици, които не се преподават в държавните и частни учебни заведения, не са майчини за миряните, или се използват трудноразбираеми отживели езикови изрази, те се резюмират на съвременен български език. Религиозните проповеди на моралноетични и злободневни теми в храмовете се четат изцяло на съвременен български език.

/12/ Географски, транспортни, търговски, стопански, стокови, културни, фармацевтични и др. наименования в надписи, табели, фирми, реклами, независимо от материалния им носител, се изписват на първо място на български език и с кирилица. Големината на шрифта на българския текст не може да бъде по-малка от онази на текста, изписан на латиница или на друга чужда азбука. При спазване на това изискване не се ограничава дублирането на българските надписи с такива на чужди езици.

чл.14/1/ При употреба в писмен или говорим текст на чуждици (или чуждоезикови устойчиви съчетания), които не се съдържат в последното академично издание на Тълковен речник на българския език, утвърдено като справочен документ със силата на закон, авторът на текста е длъжен:

/2/ В случай, че използва книжен или електронен носител, да даде задължително в скоби еднословното (или описателно) българско понятие за използваната чужда дума или словосъчетание.

/3/ В случай на текст, разпространяван гласово или гласово и визуално чрез електронен носител, след употреба на чуждица или чуждословно езиково съчетани, водещият е задължен да поясни понятието или словосъчетанието на български език.

/4/ Драматични и музикални творби от чужди автори, поставени на българска сцена, се изпълняван на живо на български език. При оперни спектакли оригиналният текст на либретото се възпроизвежда симултантно на екран.

/5/ При живо концертно изпълнение, изпълнения в увеселителни,  заведения и заведения за хранене, и при студийни записи на вокални творби от всички жанрове от чужди автори, названието на творбата, на изпълняващия състав и поне един от куплетите (в случай на песен), се превежда на български език. 

ГЛАВА ТРЕТА

Съблюдаване на правилата за задължително използване на българския език   като средство за междуобщностни контакти

чл.15 При назначаване на щатни служители във всички сектори и на всички нива на обществена и частна административна, стопанска, културна  и т.н. дейности, изброени в алинеите на чл.13 от настоящия закон, кандидатите полагат тест, който да потвърди, че притежават основни говорими и писмени познания по български език, които ще им позволят успешно да контактуват с граждани и административни инстанции в текущата си дейност.

чл.16 Тест за основно владеене на писмен и говорим български език полагат всички кандидати за получаване на удостоверения за професионална правоспособност, включително свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства.

чл.17 Тест за основно владеене на писмен и говорим български език полагат при дипломирането си абсолвентите на всички държавни и частни висши учебни заведения в република България, с изключение на завъшващите филологически и хуманитарни специалности.

чл.18/1/ Тест за основно владеене на писмен и говорим български език полагат лицата, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство по натурализация.

/2/ Успешното полагане на теста е допълнително основание при кандидатстване за придобиване на българско гражданство при удовлетворяване на други условия (парични вноски в определени размери в държавния бюджет, трудови активности, спортни ангажименти, служебни правоотношения.)

чл.19/1/ За изпълнението на изискванията на чл.15 и чл.16 от настоящата глава отговарят упълномощени служители на съответните областни администрации.

/2/ За изпълнение на изискванията на чл.17 отговарят ректорите на съответните висши учебни заведения.

/3/ За изискванията на чл.18, ал./1/ и ал./2/ отговарят съответните административни звена на Комитета за българите в чужбина и Министерството на външните работи.

чл.20 Във всички редакционни екипи на обществени и частни ежедневни или периодични средства за масова информация на хартиен или електронен носител, в издателства, творчески колективи създаващи художествени продукти и централни ведомства, които публикуват нормативни документи, трябва да работят на щат един или повече езикови редактори с висше хуманитарно образование, които да следят за съблюдаването на чл.14 от глава Втора и алинеите му, и за езиковата етика и култура в продуктите от дейността на ведомството.

чл.21 Ежегодното изготвяне на типови текстове, с които да се проверява писменото и говоримо владеене на български език в звената, цитирани в чл.15, чл.16, чл.17 и чл.18 на настоящата глава, се осъшествява от упълномощени органи на Министерството на просветата, които изготвят тестовете по български език за изпитите в общообразователните училища.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Регулаторен орган, който да съблюдава правилата за съхраняване, използване и развитие на официалния български език

чл.22 Създава се държавен орган - Регулаторен съвет за съхраняване, използване и развитие на българския език (Регулаторен езиков съвет), който да съблюдава изискванията, предявени в закона.

чл.23 Трима от членовете му се предлагат от ръководството на БАН (поне двама - от института за български език към академията), трима - от ръководството на Съюза на българските писатели-1913, двама от ръководството на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения, един от ръководството на Съюза на българските журналисти, един - от ръководството на Българското национално радио и един от ръководството на Българската национална телевизия, общо 11 члена. Правилата за предлагане на членове в Регулаторния езиков съвет се регламентират в правилниците за управление или уставите на гореизброените институции. Съставът на Регулаторния орган се утвърждава от Министерския съвет на република България. Към този състав на органа се предвиждат трима административно-технически сътрудници, между които - един с юридическо образование.    

чл.24/1/ Мандатът на утвърдения състав на Регулаторния езиков съвет е пет годишен.

/2/ Регулаторният езиков съвет избира ръководството си в състав от председател (от квотата на БАН) и секретар. Членовете на съвета и ръководството му могат да бъдат преизбирани за не повече от два последователни мандата.

чл.25 Регулаторният езиков съвет приема правилник за организацията и дейността си, които се публикуват в „Държавен вестник”.

чл.26/1/ Регулаторният езиков съвет следи да се съблюдават изискванията на настоящия закон, като представя пред Министерския съвет и публикува ежегодно обобщен доклад за състоянието и употребата на официалния български език в обществените практики и реакцииите си по повод на констатирани нарушения.

/2/ За тази цел приема годишни отчети от отговорните лица според член 19 и алинеите му от глава трета на този закон.

/3/ Провежда ежегодни срещи с ръководството на Института за български език към БАН, продуктите от чиято дейност имат силата на законови актове в областта на езика, с ресорните ръководители от Министерството на образованието и Министерството на културата, и с ръководители на университетски департаменти, осъществяващи обучение по български език. По предложение на Института за български език към БАН утвърждава и изпраща за публикуване в „Държавен вестник” промените в правилата за ползване на български език.

/4/ Провежда ежегодни срещи с ръководствата на Съюза на българските писатели-1913, Съюза на българските журналисти, с ръководителите на Българско национално радио и Българска национална телевизия, с които обсъжда появили се езикови практики, тенденции и необходимите промени в нормативните документи за използването на езика.

/5/ Участва в изготвянето, измененията и допълненията на държавните образователни изисквания за усвояване на книжовен български език, съобразно с чл.16, т.4 от Закона за народната просвета.

/6/ Дава становища относно учебните планове в соътветствие със Закона за народната просвета относно степените на образование, общообра-зователния минимум и учебните планове.

/7/ Дава становище относно употребата на български книжовен език в учебниците и процедурите при одобряването им.

чл.27/1/ Наред с текущата си дейност Регулаторният езиков съвет стимулира по-нататъшното развитие и разпространение на българския език, и набелязва мерки в тази насока.

/2/ За тази цел организира присъждането на ежегодни национални награди за създаване на нови литературни творби на български език от всички жанрове, концептуални журналистически материали, научни изследвания (независимо дали всички те са публикувани на хартиен или електронен носител), сценични постановки или екранизации на нови български произведения, просветни инициативи.

/3/ Съдейства на оторизираните институции да провеждат ежегодни международни прояви у нас за обсъждане проблемите на българистиката.

/4/ Предлага на Комитета за българите в чужбина инициативи за съхраняване на езиковата и културна идентичност на българските малцинствени общности зад граница.

чл.28/1/ Регулаторният езиков съвет заседава редовно най-малко веднъж на три месеца. Извънредно заседание може да се свика по искане на председателя  или шестима членове на Съвета.

/2/ Решенията в Регулаторния езиков съвет се взимат с обикновено мнозинство.

ГЛАВА ПЕТА

Административни нарушения и санкции

чл.29 Отговорните физически и юридически лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват с глоби, съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

чл.30 Нарушенията се установяват с актове, съставени от упълномощените по този закон лица от областните администрации,  съгласно чл.19 глава трета и щатните езикови редактори в изброените институции, съгласно чл.20 на същата глава от настоящия закон.

чл.31 Въз основа на актовете председателят на Регулаторният езиков съвет или упълномощен от него член на Съвета издава наказателно постановление.

чл.32 Актовете и наказателните постановления се издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. 

ГЛАВА ШЕСТА

Финансиране на дейността на Регулаторния езиков съвет

Чл.33/1/ Финансовите средства за функциониране на Регулаторния езиков съвет и за контролиране на вменените в задълженията му дейности се планират в съответствие с правилника за функционирането му и като част от държавния бюджет на република България за съответната финансова година.

/2/ Средствата, постъпили от глоби по наказателни постановления, издадени въз основа на настоящия закон, се внасят по равно в бюджетите на Министерството на културата и Министерствокто на образованието, за годината, последвала издаването им.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Законът се издава въз основа на член 36, ал.3 от Конституцията на република България.

Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Законът влиза в действие три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.

дата….. месец….. 2015 г., София

Вносител:………………………………………