БЕЛЕГ
Живея на улица „Истина”,
под Небе необятно от истини,
край Море загърмяло от истини,
до Балкан извисил се от истини.
Защо се тогава вторачихте
в лъжата, лъжата, лъжата -
като кърлежче впила се в мен
и невидима с просто око?
Е, добре, тя набъбна накрая
и аз я изтръгнах от себе си -
с погнуса, и нокти, и зъби,
защо се не радвате с мен?
Ах, да, остана все пак
там белег от ранната рана,
и Вие се молите Богу -
дано не изчезне и той…
