Георги Майоров

Седим на пейките в градинката на дядо Вазов срещу официалния вход на Министерството на отбраната и не знаем на кого да обявим война - само на министерството, или на целия кабинет Сакскобургготски-полиглотски. Американски шапки сондират мнението на нашите - да им дадем, или да не им даваме бази. Гледаме много генералитет имаме бе, братче, ама срамежлив, не възразява, даже не може да се отбранява, не знае на коя посока да се обърне, на кого по-напред да отдаде чест.

От командите “Началник от Север!”, че в последно време и “Началник от Запад!” редовият състав генерали като нас получи износване на шестия шиен прешлен. Рискът е голям - обречени сме да останем без глави. Няма средно положение в тая държава и това е! Новият генералитет се офлянква по фланговете, никой не иска да влезе в срещен бой, та изкривихме вратовете си да следим всичките прибежки и препълзявания.

А трябвало да се гледа напред, казват експертите на главните мозъци, да се разсъждава позитивно. Стига с тия дребнавости, вика и премиерът, стига с това черногледсктво, с този нихилизъм наш! И е прав. Погледнете какво става на Запад! Дори на кравата Милка слагат зелени очила, когато тревата прижълтее. А при нас поне жълтото е отзад. А как на цял народ да гипсираме врата, че да не си обръща главата встрани и назад, да гледа само напред? Трудно е! Всичко е оклюмало. И тогава кой да изправи електората в строеви стоеж? Залагат единствено на генералите.

Хубаво, ама станахме прекалено много. Дори бай Тошо не си позволяваше такъв разход на материал за фабрикуване на генерали. При него се брояхме на пръсти - един министър, един заместник, един на Генщаба, на трите армии по един - и край. Тогава се запомнят кои са и къде са, а днес никой не ни знае, ни по име, ни по пагон. И аз съм един от тях - вече генерал Никой! А бях! Брадатата бичкия избича циркулярни заповеди за освобождаването на уж нелоялните от нас и толкова. Дал ни бил свободата, но ни нямал доверие все пак. Че кога е виждал под брадата си генерали, та да ни се довери?!

Сега само имената ни не могат да запомнят. Дошло ново правителство, светът свършва, с нас започва нова ера. А това са свръхбюджетни натоварвания. Икономиката още не е излязла от шоковия удар на грабежите и хайде най-напред да си произведем наши генерали, да ни пазят гърба и ограбеното. А ние, досегашните, да не сме били чужди!? Ха, кажете вие, къде да се пласираме?! Ние армия нямаме толкова, колкото генерали. То да сме нещо като на война, бива, ама не сме. Тогава правителствата ни изправят един срещу друг. Вадят ни сега от държавния резерв и ще ни пласират в Америка или в Ирак. Дявол знае къде ще ни забучат за паметник на световния идиотизът. Но ние сме патриоти, не искаме да ставаме идиоти!

Затова политиците нагласиха тая ротация, та тя да ни завихряла уж де. На кого, кажете, дойде наум, примерно, да се въртят началниците на генералния щаб? Хайде, министърът е политическа личност, от улицата да хванеш някого и става за министър, него партиите да си го въртят, ако ще и на шиш, ами защо завъртат и генералите, за които се харчи толкова народна пара - ха нови шапки с герба на държавата за кокарди, ха сърмени пагони като ракетни площадки, ха търси лаврови клонки, че да увенчаем петлиците им със слава, че кърпи и снаждай гащите им с червено, синьо и черно кадифе за лампази?

Само жълтото, като на лакеите, дето още не сме им пришили. Ама само това ли е? Трябва да им намерим длъжност, на която да ги насадим като квачка, а какво после ще измътят, никой не знае. Пълна бъркотия настъпва в Генщаба при всяка такава рокада. Не щат друга манджа, ами главите на видовете въоръжени сили посменно трябвало да се въртят. До превъртане! Ами началникът на Генщаба да не е манивела, всеки да я върти както поиска.

Не виждате ли какво става? Докато Генщабът беше в ръцете на царицата на войската - пехотата, всичко стъпваше на здрава почва, движеше се по царския път за Брюксел. Това е нашият, кажи го, аутобан - стабилен, изпитан, сигурен. Дадохме обаче войската в ръцете на авиацията и хайде - накачи я на самолети и я стовари като десант в тила на Саддам в Ирак. И да беше тази войска от елитната пехота, а не сбирщина, парашутисти всякакви, нямаше да има такъв разголен пред противника лагер “Индия”, а щеше да бъде оборудван в противоатомно отношение с укрития няколко метра под земята.

Тогава отгоре терористичните камикадзета нека си вадят червата, ако щат, но нашите рейнджъри отдолу ще си бъдат бомба, бетонирани. Ето крайния пагубен резултат от глупавата ротация в армията - йок марули, някой да не се застои дълго на един стол, че краката му да хванат дървесна гъба.

Авиацията дигна войската във въздуха, но, не дай Боже, за началник на Генщаба да дойде морски вълк - адмирал. Той пък ще я тикне в морето. И няма да имаме войска и толкова! А без войска няма да имаме и държава. Значи, кажи го, затриваме държавата. Демокрация сме щели да имаме!? Трънки! Демокрация се прави с глави, а не с кратуни за шамандури.

Чакаме сега тука, да чуят и нашата дума, ама е настъпила една генерална бъркотия, като в цялата държава. Даже не знаем накъде вървим. Лашка насам, лашка нататък, че в хендека. И нашето генералско движение пропадна. Ама то си е казано - генералитет без войска е само за портрет! Никой не е спечелил битка по карта! Но пак се хвалим и обявяваме победа след победа.

И сега, какво? Хвърчи си войската с министъра по въздуха, хвърчи, здраво осигурена с балони. А Саддамчовите авери само това чакат, да я боцнат и в лагера “Кило”. Тогава ще издъхнем по всички фронтове. Ама, политически маневри, иди да им разбереш фланговете, че да ги биеш!?