Анита Коларова

Този гранит е око на всемира.
Никой и нищичко тук не умира…
И побеляват устата на вятъра,
който шепти в полунощ имената.
Всеки ням стрък край каменна плоча
е воин, застанал безсънно на почит.
Черните нощи са бяла надежда.
Степите идат… Брезите се свеждат…
Свети роса по челата на пъпките.
В унес застиват на майките стъпките.
И любовта е дете неродено -
чиста,
безплътна,
неосквернена.
Няма ги мъртвите!
                  В свойте зеници
палвам внезапно две нежни свещици
и със кръвта си навярно разбирам:
Никой и нищичко тук не умира!

Трептов парк, 1985 г.