Иван Генадиев

(Идилия на 11 май)

На най-самотна пейка, в самотната алея
сред мирис, упоени от росните цветя,
сред сладостни мечти седяхме ние с нея.
Със жар, присъщен ней, целуваше ме тя.

И двамата безумно, от силна страст обзети,
целувахме се страстно, целувахме в захлас,
но, дявол да го вземе, уроците проклети
ни тя ги бе учила, ни знаех ги пък аз!

сп. „Барабан”, г. 6, бр. 293, 10.05.1915 г.