ГРОЗДОБЕР
ГРОЗДОБЕР
На Мария Василева
Преливащи от гроздове ръцете
свещенодействуват в лозята.
Уханна сладост парва ми небцето
и ме облъхват пъстри аромати.
Какво вълшебство тук са часовете
от изгрева до първата звезда!
Във всяко зрънце малко слънце свети,
трепти златиста пролетна вода.
Тук въздухът по-хубав е от вино!
И аз на бавни глътки го отпивам.
Благодаря, страдалнице Родино.
Дано да бъдеш някой ден щастлива!
НЕ ВЯРВАЙТЕ
Не вярвайте, когато ви казват,
че е крехка и малка душата ви.
И аз мислех така, но…
… Когато в Резбарци събориха
къщата на моето детство -
душата ми камък по камък
отново я съгради
вътре в мене.
И най-хубавото -
душата ми възкреси и повика
от Отвъдното сестричката ми,
мама и татко.
И ето сега - побеляло момче -
аз ги виждам в двора на душата си:
татко разресва гривата на коня,
мама сади цветя,
сестричката ми
със агънца си играе
под съпровод на песен птича.
И чувствам - има още място
във душата ми,
за всичко, дето съм обичал…
