Петър Кишмеров

НАДПИС НА ПОРТРЕТ

Един печален, бледен лик,
загледан в сините простори,
години, дни и всеки миг
на тебе мълком ще говори

за красотата на света,
за болката си мълчалива,
за младостта и любовта,
де всичко в златен сън се слива,

за твоя поглед вдъхновен,
залюбен нежно от цветята,
за някой вечно светъл ден,
за неговата песен свята…

О, той би искал да открий
на слънцето и на звездите,
че сам в лъчи и той гори,
че сам от светлина опит е…

ТРИМАТА МЪДРЕЦИ ОТ ИЗТОК

Троица пътници вървяха
в нощта, на път за Витлеем;
елмазни дрехите им бяха,
по тях блестеше златен шлем.

Родил се бе велик и мощен,
незнаен цар на тоя свят
и те вървяха дни и нощи
на него да се поклонят.

Звезди обсипваха небето
и чудно бяла светлина
по пътя им и над полето
се стелеше като вълна.

Единът пътник проговори:
- На новия и знатен Цар
да покори страни просторни
злато ще Му дарувам в дар.

И другият подзе тогава:
- Да бъде чист като роса,
да бъде вечност Той и слава,
аз смирна ще Му поднеса!

- Сърцата с обич да владее,
с любов да победи смъртта,
ливан Му нося от Халдея…” -
изрече третият в нощта.

И спря тогаз пред тях звездата,
кото спътница им бе,
и чуха ясно в тишината
гласа на светлото небе:

- Тъй Господ Бог за вас отсъди,
роди се Неговият Син
и на земята мир да бъде,
любов сред хората… Амин!

И чудна музика изпълни
сърцата им, и спряха там
със свойте дарове, безмълвни,
като във някой светъл храм.

Видяха те - между стадата
стоеше Светото Дете
и там, при Него, в тъмнината
бяла ангел тихо долете…

ВЪЗДИШКА

Не бях самотен на света…
Сред гмежа груб на тоя град,
размирен, тъмен, непознат,
живях за тебе - Красота!
И всеки ден, и всяка нощ
аз имах в тежките беди
другари - светлите звезди,
утеха - моята любов.
Живота тихо приласкал,
останал верен негов син,
не съм бил никога самин,
със мен бе вечната печал…

НА МОЯ НАРОД

Когато стихна вредом метежний ураган
на твойта бран свещена и яростта замре,
ти чу напевът странен на гордия Балкан,
понесен към водите на Бялото море.

И твоя меч стоманен, що никой не сломи,
отекна дивна песен над родните поля,
запя във теб тогава, и днеска все шуми
великата легенда, която с кръв обля.

Тогава Бог изпрати знамение за теб -
запя от юг лазура на Бялото море
и пи ти светло вино, и яде светъл хляб,
и твойто име ново Света нашир огре.

Гласът на твойто Слово израсна в светъл сън,
в духа ти възгоряха невидими слънца
и пламна в теб могъщо, сред бранния ти звън,
божествената орис на твоите деца!

Отдавна вековете припомнят този път,
по който отминаха и Братята Свети.
О, твойте стъпки нека по него да ехтят
и вечната ти жажда натам да заблести!

СКРЪБ НАД РОДИНАТА

Скръбта на моята Родина
е скръб безкрайна и велика.
О, скръб на вечно светъл порив
и на неутолен подем:
от всеки поглед - дни и нощи,
неизтощима, вечно блика -
в душата ни звучи неспирно
един печален реквием…

С нечути стъпки тя минава
безмълвна, тиха, отразена
в безбрежията тъмносини
на родните ни небеса
и сякаш цветове вечерни,
огромни, черни и студени,
отронват се и падат тихо
ведно с печалната роса.

Да сложим морното си чело
пред стъпките й, оросени
от сълзите на родни братя,
на тъжни майки и сестри
и в нейно име да издигнем
с молитвите си вдъхновени
олтара на любов народна
в мира на вечните зори!