Владимир Башев

БОЙНО ЗНАМЕ

Целуни
този къс от червена коприна -
свята съвест на полка,
свидна наша светиня,
в чийто дипли сияе войнишката слава
и напомня за Шипка,
и разказва за Драва!

Целуни
този плат, минал хиляди коти
над могъщите плещи
на пехотните роти,
оцветен от кръвта на атаки безбройни,
озарен с доблестта
на незнайни и знайни!

Целуни
това знаме, с което бащите
са вървели докрая
по зова на тръбите,
под което са тръгвали хиляди смъртни,
за да паднат във боя
и да станат безсмъртни!

ПЕДЯ ЗЕМЯ

Жълт ракет се разсипва встрани
и картечница някъде трака.
Адска жега!
Но нищо!
             Стани,
малко въздух глътни -
                         и в атака!
Малко въздух? Отгде?
Ти си глух,
онемял,
ослепял от умора.

Чувстваш само - огромен и кух,
върху тебе се свлича простора.
И лежи.
Върху тебе лежи.
Ти го вдигаш на рамо и ето
как разбираш, че даже небето,
щом се впуснеш в атака, тежи.
Под краката земята пламти -
нажежена,
червена стомана.
Всяка крачка е подвиг, а ти
до хиляда брои
и престана.
И вървиш.
И със сухи уста
искаш диво да ревнеш от болка.
Вместо туй се разтваря гръдта
с величавия повик на полка.
И „Ура!” стряска душния ден.
И „Ура!” равнината люлее.
И траншеят се гърчи ранен,
а ти стъпваш оттатък траншея
и от страшния плен на дима,
на смъртта и метала бушуващ
една педя свещена земя
за живот и за мир отвоюваш.

Аз едва ли ще стана герой,
но мечтая за малката слава,
ако някога влезем във бой,
жив да мина такава жарава
и навеки спасил от смъртта
педя родна земя,
само педя,
да забия глава във пръстта
пред нозете на нашта победа.