ИЗПОВЕДНА И СЪКРОВЕНА ПОЕЗИЯ
Димитър Златев е автор на повече от десет поетични и прозаични книги и макар, че е носител на националната литературна награда „Николай Хайтов” за своите разкази, считам, че Златев е по-добър в стиховете си. За истинския творец жанра е без значение, затова и сравнението е относително и не накърнява художествените търсения и успехи на автора и в двата литературни жанра.
Роден и отраснал в равна Тракия, но свързал житейската си биография с Родопите, творчеството му разкрива неговото духовно раздвоение между полето и планината, което поражда един своеобразен творчески свят.
Стихосбирката „Съжителство с XXI-ви век” (2015 г.) на поета Димитър Златев ни връща отново към идейно тематичните търсения от предходните поетични книги, но вече видени с още по-зрял и мъдър поглед. Неговият поетичен свят е пропит с много земност и топлота, многолик, но в същото време единен като художествен изказ.
Поетът е включил 50 стихотворения в книгата, които са художествено отражение на реалния живот и желанията ни за по-справедлив и човечен свят. В смислово и емоционално единство са споени живот и лирически герой. В много от поетичните творби: “Българска елегия”, „Време за спомени”, „Притча”, „Изкупление”, „Ревност”, „Изповеди”, „Поетът на малкия град” и други се чувства осезаемо тази взаимна зависимост. Авторът търси свое място сред непресъхващите извори на добротата и доверието в човешките отношения. В стиховете се оглежда вярата в доброто у човека. Те са рожба на жаждата у поета за взаимност, близост и сърдечност.
Разнообразен е лирическият свят на Димитър Златев, включващ личната човешка драма, дългът пред миналото на народа и днешният ни все още труден и объркан живот, съприкосновението с природата и търсещата мечта, спотаената болка и мъка, както и вечния стремеж по неоткрити светове и утехата му, че „труда ми не беше напразен” щом има „нови сеячи без злост и омраза”. Поетичните преживявания на автора са повод за философски размисли и носят в себе си дълбоко хуманни послания.
Поетът обобщава в някои от стиховете си поетичният образ на българския емигрант прокуден от родината си. Има неща много лични и интимни от душевния свят на автора, чийто син и внуци също живеят в Америка. Те будят родовата ни кръв и гражданската ни съвест, пораждат тревога и болка в душите ни за утрешния ден, както и съмнението дали „ще срещнат синове прокудени”, скъпите родни места:
„Отчаяни, поеха на гурбет
децата ни към мамеща чужбина.
Тъй свободата се превърна в гнет,
а ний прокълнати сред райската градина.”
(„Преписка към родовата библия”)
Новата стихосбирка на Златев ни покорява с нежната си лиричност, искреността на чувствата и чистотата на порива. Стихотворенията:”Малка елегия за любовта”, „Сред дъхави ливади”, „Чепеларе”, „Душа не разгадана”, „Спомен бял” и други ни пленяват с лирическото си начало, тънкия психологически рисунък и поетично майсторство, с богатството на художествено-поетичните форми, символност и метафорична словесност:
„Зимно слънце - ласка закъсняла,
в мойта зима лъч благословен,
ти събуди вън кокиче бяло,
а у мене - спомен съкровен.”
(„Спомен бял”)
В стихотворенията „Продаден дом” и „Спомен за село”, авторът ни връща в родния край, за да черпи вдъхновение и сила от тракийския чернозем. Там той търси душата на своята родна къща, отдавна забравените си спомени. Това са образи, картини и настроения, трогателно скъпи и близки, от които ни завладява една тъга и болка по изоставените къщи и дворове:
„Миграцията пръсна ни без жалост.
Насам ме връщат двата свидни гроба.
А къщата мълчи като прокоба,
като гнездо, наесен опустяло.”
(„Продаден дом”)
Силата на художественото въздействие на стихосбирката „Съжителство с XXI-ви век” е преди всичко искреността и гражданската позиция на автора, в търсенето на философски обобщения за живота, любовта и чистотата на поривите за щастие.
Цикличното стихотворение „В параклиса”, състоящо се от пет тематично свързани части, заема по-особено място в книгата. То не е само преклонение пред Бога, храма и християнската ни вяра, то е своеобразна равносметка на изминатия от автора житейски път, едно поетично откровение. В него е скрит драматичен оптимизъм и стремеж да се открие чистия път към душата на човека в този „век на много ламтежи и малко пари”. Тук е скрита поантата на стихосбирката - вярата в доброто и съзидателното, което „предава опора и сила” и на бъдещето ни.
„Съжителство с XXI-ви век” е дълбоко изповедна и съкровена книга, художествен синтез на живота и човешките стремежи към един по-добър, справедлив и хуманен свят. Със силната си и впечатляваща лирика Димитър Златев наложи своето убедително поетично присъствие в съвременната ни поезия. Художествените достойнства, актуалните поетични послания, мислите и вълненията, които поражда книгата, ни дават основание да я наречем „лебедовата песен” на поета, най-значимото в неговата прочувствена и изстрадана поезия, родена от съжителството му с днешния тревожен и труден XXI-ви век.
Димитър Златев, „Съжителство с XXI-ви век”, Изд.”Принта-КОМ”, Смолян, 2015 г.
