Елена Алекова

Псалом ІІ

Пея химни за живота,
който си ми дал,
а не знам пътищата на живота.
Знам само пътя, който води до Теб,
в сиянията и светлините Ти.

Пътят, който води до Теб, е любовта.
Пътищата на тоя свят
са пътища, които разделят,
разстояния…

         от прага - нанякъде,
         от сърцето - нанякъде,
         през слепи мечти и тръни…

Тръгват. И не се завръщат.
Пътят, който води до Теб, е път на завръщане -
у дома, в сърцето, в сиянията и светлините Ти.
В него разстоянията се стопяват.

Пътят, който води до Теб, е един.
Пътищата на тоя свят са неизброими.
Безчет са пътищата на тоя свят.
Осеяни с ями, с режещи камъни,
с болка и зверове, с думи, ропоти, мисли,
от които оглушавам.
Запречени със златни мрежи,
изкусни като паяжина,
изкусителни като желания,
които търсят насита.
Пътищата на тоя свят не свършват.
Пътят, който води до Теб, свършва,
стигнал до Теб, станал Теб -
лъч от сиянията и светлините Ти.
Пътят, който води до Теб, е път към себе си.
Плът при плътта.
Дух при духа.
Без думи.

Пътят, който води до Теб, е ясен.
Пътищата на тоя свят са като в мъгла
и криволичат - завой след завой,
пропаст след пропаст.
Пресичат реки и планини, полета,
натежали от плод, преминават градове,
прегазват съдби и детелини.
Пътят, който води до Теб, е направо.
Както стрела, изпусната от лък,
лети право към целта,
така душата ми, изпусната от тялото,
лети право към Теб, пресича бездната,
която от Теб ме дели, с лекота -
времето свисти в ушите ми,
прозвънват сферите, въздухът трепери
съзвучно със съществото ми.
Душата ми лети към Теб
като стрела, изпусната от лък,
и няма кой да я спре.
А отдире й - вместо сбогом -
златен лъч…

          като просвет от залеза,
          като белег от пробождане.

Пътищата на тоя свят
са натежали от часове, в които
животът се стича към бездната и изтича.
Пътят, който води до Теб, е мигновен.
Живот, който не изтича.

Пътят, който води до Теб, е отворен.
Пътищата на тоя свят са лабиринт.
Без изход.
Лутам се, изтерзана от самота,
разкъсвана от капаните и тръните по тях.
И падам. И няма кой да ми подаде ръка,
да ме вдигне, да ме утеши,
сред тъмнината и мрака на неверията -

           очи имате, ала не виждате…
           уши имате, ала не чувате…
           сърце имате, ала не проумявате…

Пътищата на тоя свят са заплетени.
Пътят, който води до Теб, е полет към Теб.
Без никакви завои.

Пътищата на тоя свят болят.
Пътищата на тоя свят са пътища на печал.
Пътят, който води до Теб, е път на щастие,
което опиянява.
Хвани ме с мощната Си десница,
дигни ме като перце,
като прашинка на вятъра,
като дете, което плаче,
като просещия милостиня,
като търсещия правдата,
като хлопащия с всичка сила на портата.
Дигни ме и ме приюти в Себе Си.
Толкова е празно без Теб на тоя свят,
толкова е безнадеждно без Теб,
Господи.

13.10.2013 г.

—————————–

* В псалома са използвани цитати, мотиви и образи от Библията и Православен молитвослов.