Христо Черняев

Книгата “Супермъжки времена” на Димитрина Бояджиева привлича вниманието не толкова с модерното си заглавие, колкото с наистина съвременните си разкази, гъсто попили неспокойната атмосфера на градския живот.

Основният герой на разказите е българинът от духовната сфера, който е ту инженер, ту художник или фотограф, ту чиновник или дребен бизнесмен. Често пъти под похлупака на едносъщата отегчителна битност тези герои са мечтатели и фантазьори, които талантливото перо на белетристката е изваяло в интересни и запомнящи се образи. Тя ги е изградила със своеобразната магия на творческото си въображение.

Поради което е успяла да направи късите си разкази както напрегнати, така и интригуващи. Между впрочем нека спомена, че подобна характеристика имат и творбите на Димитрина Бояджиева в предишните й белетристични книги “Спомен за коледарите”, “За Диана и други богини”, както и в есеистичната й книга “В омагьосаната градина на словото”.

Новата книга на Димитрина Бояджиева “Супермъжки времена” (изд. “Захарий Стоянов”) разкрива човешките зигзаги в съвременния градски живот. За това допринася тънката наблюдателност и сетивност на авторката. Тя умее да разказва естествено и простичко, сякаш ни се доверява. Стилът й е почти интимен и подкупващ. Често ни говори със символи, които силно зареждат с поетическа атмосфера творбите й. Някои от тях са същинска поезия в проза (”В края на сезона”, “Лазаня”, “Печалната Нина”).

Димитрина Бояджиева има око и нюх за проникване във вътрешния свят на героите си. Един от сполучливите й похвати е използването на иронията, съчетана с тъга, както е в чудесния разказ “Лазаня”.

И никак не е случайно, че в поместеното в края на книгата писмо от Николай Хайтов (писано приживе) до Димитрина Бояджиева, той казва: “Но си разказвач - това е важното - първата млада дама в този вид талант, на която попадам през последните десетина години. Това е, братче - давай напред и чакам книгата с посвещение.”

2005 г.

Димитрина Бояджиева, „Супермъжки времена” С., Изд. „Захарий Стоянов”, 2003 г.