ЕВГЕНИЯ МАРС: СМЪРТТА ПОСТЪПИ ПОДЛО С ВАЗОВА
Всеки писател работи, движим от вътрешен пламък, без да очаква награда за това. А най-малко аз като жена съм очаквала такава. Особено в онова време… на робските предразсъдъци, които спъваха всяка по-смела проява на жената… Нека си припомним как бяха посрещнати първите наши артистки!… Това е част от интервю на Евгения Марс, публикувано през далечната 1939 година.
- Кога сте почнали да пишете?
- Първия си разказ съм напечатала през 1923-та в столичния ежедневник „Софийски Ведомости”.
- Кое творение считате за ваш шедьовър?
- Аз съм белетристка. Пиша предимно разкази. Не бих могла да ви кажа кое точно считам за най-съвършено.
- При каква обстановка обичате да пишете?
- При пълна тишина, каквато аз мога да я имам в своя дом, когато пожелая.
- Какво е вашето мнение за любовта и как се отразява тя на вашето творчество?
- Любовта е основа на съзиданието. Без това велико чувство светът би заприличал на зверилница. Любовта във всичките и прояви е в основата на моето творчество.
- От кога датира вашето приятелство с Вазова?
Моето приятелство с Вазова датира от 1906 година след издаването на първата ми книга - сборник разкази „Из живота”. В списание „Българска сбирка” прочетох един много ласкав отзив от Вазов за тая книга. Това колкото ме изненада, толкова ме и зарадва. Защото първите ми стъпки в литературното поле не бяха твърде самоуверени. За онова време беше трудно за жената да се отдаде на писателство, да раздипля скритите гънки на душата си, най-вече да говори и пише за любов. Ето защо похвалата на Вазов ме насърчи, даде ми криле за нови полети и заработих по-смело.
- Някой спомен от поета?
- След юбилея на Вазова, казах му шеговито: сега имате пари и трябва да промените тая маса с едно хубаво писалищно бюро. Той спря поглед на нея замислен, па каза: Не, тя ми е тъй мила и скъпа, на нея съм работил десятки години, тя е станала неразделна част от мене. Колко безсънни нощи съм прекарал на нея и на колко мои радости и болки тя е била свидетел! Не бих могъл да я изхвърля. Па нека знае бъдещото поколение как и при каква обстановка Вазов е работил цял живот. Нека знае, че не само на луксозни маси се твори. И той не я промени. Както и с нищо не обнови своята скромна обстановка. И днес тая маса стои тъжна и самотна в неговия работен кабинет, тая маса, на която създателят на българската литература написа най-гениалните си и безсмъртни творения.
- Как почувствахте неговата смърт?
- Самата смърт постъпи подло с Вазова. Тя го издебна като някой разбойник. Тя дойде, когато той най-малко я очакваше. Изненадата беше голяма и вестта потресающа не само за близките му, но и за целия български народ. Има ли нужда да казвам как аз съм почувствала загубата на човека, с когото ме свързваше една красива духовна дружба цели шестнадесет години?
- Какви съвети можете да дадете на младите български писателки?
- Да наблюдават живота и да го възпроизвеждат искрено.
сп. „Илюстрована седмица”, 22 декември 1939 г.