ЕВГЕНИЯ МАРС: СМЪРТТА ПОСТЪПИ ПОДЛО С ВАЗОВА

Всеки писател работи, движим от вътрешен пламък, без да очаква награда за това. А най-малко аз като жена съм очаквала такава. Особено в онова време… на робските предразсъдъци, които спъваха всяка по-смела проява на жената… Нека си припомним как бяха посрещнати първите наши артистки!… Това е част от интервю на Евгения Марс, публикувано през далечната 1939 година. 

- Кога сте почнали да пишете?

- Първия си разказ съм напечатала през 1923-та в столичния ежедневник „Софийски Ведомости”.

- Кое творение считате за ваш шедьовър?

- Аз съм белетристка. Пиша предимно разкази. Не бих могла да ви кажа кое точно считам за най-съвършено.

- При каква обстановка обичате да пишете?

- При пълна тишина, каквато аз мога да я имам в своя дом, когато пожелая.

- Какво е вашето мнение за любовта и как се отразява тя на вашето творчество?

- Любовта е основа на съзиданието. Без това велико чувство светът би заприличал на зверилница. Любовта във всичките и прояви е в основата на моето творчество.

- От кога датира вашето приятелство с Вазова?

Моето приятелство с Вазова датира от 1906 година след издаването на първата ми книга - сборник разкази „Из живота”. В списание „Българска сбирка” прочетох един много ласкав отзив от Вазов за тая книга. Това колкото ме изненада, толкова ме и зарадва. Защото първите ми стъпки в литературното поле не бяха твърде самоуверени. За онова време беше трудно за жената да се отдаде на писателство, да раздипля скритите гънки на душата си, най-вече да говори и пише за любов. Ето защо похвалата на Вазов ме насърчи, даде ми криле за нови полети и заработих по-смело.

- Някой спомен от поета?

- След юбилея на Вазова, казах му шеговито: сега имате пари и трябва да промените тая маса с едно хубаво писалищно бюро. Той спря поглед на нея замислен, па каза: Не, тя ми е тъй мила и скъпа, на нея съм работил десятки години, тя е станала неразделна част от мене. Колко безсънни нощи съм прекарал на нея и на колко мои радости и болки тя е била свидетел!  Не бих могъл да я изхвърля. Па нека знае бъдещото поколение как и при каква обстановка Вазов е работил  цял живот. Нека знае, че не само на луксозни маси се твори. И той не я промени. Както и с нищо не обнови своята скромна обстановка. И днес тая маса стои тъжна и самотна в неговия работен кабинет, тая маса, на която създателят на българската литература  написа най-гениалните си и безсмъртни творения.

- Как почувствахте неговата смърт?

- Самата смърт постъпи подло с Вазова. Тя го издебна като някой разбойник. Тя дойде, когато той най-малко я очакваше. Изненадата беше голяма и вестта потресающа  не само за близките му, но и за целия български народ. Има ли нужда да казвам как аз съм почувствала загубата на човека, с когото ме свързваше една красива духовна дружба цели шестнадесет години?

- Какви съвети можете да дадете на младите български писателки?

- Да наблюдават живота и да го възпроизвеждат искрено.


сп. „Илюстрована седмица”, 22 декември 1939 г.