Валентин Димитров

МИНИАТЮРИ

КАТАРЗИС

Години го подозираха. Месеци го разработваха. Накрая го хванаха. Разобличиха го - далавери за милиони! Срам, падение, презрение… Нужен му бе катарзис! Но той не си призна. Не подаде оставка. Не върна парите. Не си разкъса ризата. Не си отряза ухото. Не се хвърли от прозореца. Не легна под влака. Не глътна цианкалий. Не си преряза вените. Дори не си свали имунитета. Направи нещо голямо, достойно, нечувано - изплю се в собственото си лице!… Надвесен над кладенеца край швейцарската си вила… Катарзис! Олекна му. На другия ден отиде в банката да види салдата по сметките си…

КОМИСИОНЕРИ

Възникна проблем. Създадоха комисия. Тя не реши проблема. Назначиха втора комисия. И тя не свърши нищо. Избраха трета комисия. Проблемът се задълбочи. Някой се досети: „Абе, въобще полза има ли от тези комисии?” Отговориха му: „Как да няма! Нали членовете на комисиите си взимат комисионите!”

ЩАСТЛИВЦИ

Богатият даде указания на шофьора, слезе от джипа и тръгна към офиса. Клошарят пропусна машината, огледа се и побутна ръждивата си количка към боклукчийската кофа. На тротоара пътищата им се пресякоха. Богатият извади портфейл, бръкна в него, без да гледа подаде първата банкнота. Почувства се щастлив - хиляди бяха богатите, но единствен той, тук и сега, беше добър. Клошарят се изненада, трудно повярва на очите си и плахо протегна ръка. Беше щастлив - хиляди бяха клошарите, но единствен той, тук и сега, бе споходен от доброто. Двама щастливи! Само за няколко минути - тук и сега…

ЛЪЖЦИ

Правителството лъже Европейския съюз. Политиците лъжат избирателите. Бизнесът лъже работниците. Здравната къса лъже болните. Банките лъжат депозантите. Престъпниците лъжат полицията. Науката лъже практиката. Културата лъже публиката. Търговците лъжат купувачите. Но и ние не падаме по-долу. Залъгваме глада!

БАСНЯ ЗА ЛАКОМИЯ ВРАБЕЦ

На терасата ми врабци гонеха троха. Хвърлих още трохи. Врабците ги изкълваха и отлетяха. На другия ден хвърлих повече трохи. Дойдоха повече врабци. Изядоха и отлетяха. На следващия ден хвърлих много повече трохи. Врабците идваха, кълвяха и отлитаха. Други идваха, кълвяха и отлитаха. Един дебел врабец обаче кълвеше и кълвеше. Опита се да отлети, но не успя. Не му стигна подемната сила - беше преял. Не можеше дори да бяга. Взех го в ръка. Изнесох го зад перилата с разтворена длан. Да реши сам дали да лети или да остане на петия етаж. Врабецът прекрачи и скочи. И полетя надолу като делта-планер. Направи две спирали и се приземи грациозно. Там го чакаха котките… Поука: Ако преядеш, ще летиш само надолу. А долу те изяждат!

СЛУЖБИЦА

Хората служат на държавата, на политическата кауза, на Темида, в армията, на науката, на службите, на Бога, на дявола, на личните си интереси… Само аз, глупакът служа за пример…

ПРАЗНО ЗА ПЪЛНО

С празни надежди пълним урните. Резултатът е един - пълним им джобовете. Там празно няма!

ИДЕАЛИЗЪМ

Който има пари, не му трябват идеали. Който няма пари, живее само с идеали. И какви са му идеалите? Да има пари!

ГОЛЯМАТА ГОНЕНИЦА

Гонихме мечти. Гонихме цели. Гонихме успехи. Гонихме рекорди. Гонихме печалби. Гонихме лошите. Гонихме дявола. Гонихме вятъра. Гонихме Михаля. И какво? Глад ни гони!

МЕЛНИЦА ПО ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТ

Както винаги, спечелихме и този европейски проект. Трябваше да построим мелница. Първо смляхме парите. После построихме някаква мелница. Реката пресъхна и мелницата спря. Преустроихме я във вятърна. И вятърът спря. Мелницата - също. Преустроихме я в кръчма. Нарекохме я „Мелницата”. Мелим без почивен ден от 10 до 23 часа!

ВЗЕМАНЕ МУ Е МАЙКАТА

Взе думата, взе ни акъла, взе ни страха, взе ни хляба, взе ни здравето. Взе ни всичко! После си взе думите назад, взе си петте пари, взе си дърмите и си взе довиждане. Взеха го мътните. Ще имаме да вземаме. Ще си вземем ли поука?!

ЛУДИ И ВЪРЗАНИ

Беше луд за връзване. Не го вързахме! Той изяде баницата. Разбрахме - не е луд този, който изяжда баницата. Ние сме лудите! И много вързани!

АФОРИЗМИ

Единствен изход - преди да катастрофира държавата, да намерим черната й кутия!

Обраха всичко, каквото бе останало за обиране! Накрая дори си обраха и крушите…

Паметници на незнайния войн - колкото искаш. Сега градим паметник на неизвестния извършител.

Дълго вдигаха парата, после се оказа, че само вдигали пушилка.

Всичко му е втора ръка! И първата любов…

Мандатността е демокрация - дава възможност и на други да крадат.

Преди Партията имаше ръководна роля. Сега всяка Ръководна роля си има партия!

Светът ни окраде мозъците. Останаха ни мозъци колкото за едното крадене.

Влизат в политиката като църковни мишки, излизат като кебапчийски котараци.

Демокрацията ни дава право да говорим каквото си искаме, само за да не правим каквото и да било.

Любовта е дар от Бога, ревността - от частната собственост.

Веят знамената над главите ни, а с дръжките им ни удрят под кръста.

Ако загубя - губим всички, ако спечелим - печеля само аз!

На татковината й разплакахме майката, сега й разгонваме и фамилията… по чужбина.

Коренът на злото е на върха на пирамидата!

В политическия хор солисти стават тези, които пеят най-фалшиво.

Според следствието единствено жертвата нямала алиби.

Държавата ни съсипа родината!

Няма просто кон. Или е кон с капаци, или е жребец!

Доказах им, че не съм камила. Доказах им, че нямам сестра. Сега им доказвам, че камилата не ми е сестра!

Положението е на кантар. Има да теглим!

Целта оправда средствата. Оправдаха ме!

Лихвите на дълга пред Родината някои изплащат в чужди банки.

Двете страни на литературния медал - едните пишат, другите не четат.

Творческа кариера: продава се книга, …автор продава книга, …продава се автор!

Мълчанието потвърждава подозренията, думите потвърждават лъжите, единствено мисълта може да открие истината.

Историците гледат в миналото, учените - в бъдещето, творците - в съвременността, политиците си гледат интереса, останалите само се кокорят!

Книгите имат все по-тъжна съдба - преди са ги горили, днес не ги четат.

Критиците са като евнусите - не вършат работа, но пазят литературния харем.

Най-доходният бизнес е ръкопляскането - никакви инвестиции и гарантирана печалба.

В Малък градски театър „Зад канала” на граждански договор артистът играеше селския идиот.

Вождът допускаше правописни грешки. Свитата ги превръщаше в правопис.

Цяло изкуство е изкусно да се прикрие изкуственото изкуство.

Невъзпитано ли е писателите да надничат в бъдещето?

Той е голямо име в литературата. Фамилно…

И на литературната нива копаеше с фурнаджийска лопата.

Телевизията ни убеждава, че умни не могат да приказват, а дърдорковци не могат да мислят.

Можем да четем и между редовете, само ако те вече са го казали.

По света в някои тоалетни звучи класическа музика. Ние отидохме по-напред. Четохте ли „писоарна лирика”?

Вечер поетите възпяват това, което ще си поръчат, сутринта плачат за онова, което са платили.

Имаше си предпочитана литература - аутокю.

Хлябът поскъпва, защото зрелищата са толкова евтини…

Само едни книги отговарят на вкуса му - готварските!

Влезе в историята като директор, който закри историческия музей.

Както е тръгнало ще ни разграбят цялото национално богатство! Но пък ще ни останат само едни голи нравствени ценности…

Ум като бръснач ти позволява да режеш всичко, но не те оправдава, ако порежеш някого.

Краткостта е сестра и на талантите, които няма какво да кажат.

Преди да излети, полетът на мисълта дълго се засилва по пистата на простотията.