ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Когато Ти всеблаг, добър и чист,
през тази нощ възкръснеш на Голгота,
недей отвръща кротките очи
от всички нас, останали в живота…
И не отлитай в синия простор,
за да застанеш в Трона Си небесен,
недостижим сред ангелския хор,
запял за Теб най-светлата си песен.
А мълком слез от дървения кръст,
и нека в мрака стъпките Ти леки
оставят върху родната ни пръст
една безкрайна слънчева пътека.
Ний всички ще Те срещнем като брат
и кротко ще целунем Твойта дреха,
в която росни капки кръв димят,
за да ни бъдеш радост и утеха.
Тогава Ти ще видиш в тез поля
как нивите шумят и зеленеят,
как людете сред радост и тегла
и тежък труд все скръбни песни пеят.
Как майките издигат топла длан
и с пръстите си мълком благославят
децата си, убити в люта бран
за роден край, венчани с вечна слава.
Ще разбереш тогава тоз народ,
как в свойта скръб мълчи и се бунтува
и как копней да види оня свод,
под който Вардар пей и се вълнува;
на Тракия смълчаните поля,
в които зрей най-едрата пшеница,
където лете скърцащи коля
по пътя пеят в дълга върволица;
и бялото, разпенено море,
което праща в поздрав топъл вятър,
и ни припомня скъп завет: не мре,
тоз, който падне в бой и с обич свята…
За благослов ще вдигнеш Ти ръка
над тоз народ измъчен и невесел.
А в дебрите на стария Балкан
ще прогърми навред: „Христос възкресе…”
в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 511, 16.04.1941 г.
