ПОМЕН ЗА СЛАВЕЯ
ПОМЕН ЗА СЛАВЕЯ
На Христо Ганов
Сълзата ще почака, а солта
приседна вече и на тази маса.
Едва-едва гощавката сколаса
и ето, че тълпата налетя.
И заразмахва въздухът ръце,
и яде, и събори с длан трохите
в тревата, и тревата се насити,
и сведе натежало стъбълце…
Потрудихме се съвестно и тук:
копахме, рихме, скубахме из корен
и три пъти трамбовахме отгоре -
дорде със сол затъпчем всеки звук.
Ноември онемя и лумна дим
над пламналите в есента тополи -
и както пак за себе си се молим,
за него уж престорено скърбим:
- Дай, Господи, покой и нам! Нали
немил-недраг се скиташе прокуден
и Ти над нас най-после се смили
и с наша помощ взе, че го погуби!
Проклетото му гърло ще мълчи
и ние театрално ще поплачем,
че сред тълпата сита не личи
лоясалата съвест на палача.
Сега ще си отдъхне завистта…
Ала в какво е вслушана сълзата?
Защо е жива още песента?
Нали певецът вече е в земята?
МИЛОСТИВО
Ще ме споходи есента - като любовница, с която
били сме дълго разделени и е дошла да се сдобрим,
макар че любовта сега е само шепа сухо злато, -
ако не се запали, просто за черни дни ще го спестим.
Нататък няма да разказвам как ни тежеше тишината,
как после първата снежинка развя копринено перце
и как валя, как цяла вечност затрупваше ни белотата
и как се търсеха на тъмно отвикналите ни ръце.
КОЛЕДА
Елхата и чувалът, пълен с разни
подаръци - и твоят е сред тях
(не се усмихвай -
нищо, че е празник,
на зимата не й е днес до смях).
Вземи го скришом - да не забележи!
Разбрах, че закъснях,
но крадешком
изпращам ти една целувка нежност -
да не премръзнеш в оня хладен дом.
НАЧАЛО
Снегът гореше като ореол
около теб.
Наистина гореше.
И аз стоях -
безмълвен стълб от сол -
в сиянието му.
И страшно беше
да гледам как от твоята ръка
връз мен се сипе
светлината синя…
Съвсем в началото духът така
е оживил
безсмислената глина.
ГРОЗДОБЕР
И за какво тъгува -
за всемира?!
Загърната с прибързалия сняг,
лозата чак до корена умира…
И се събужда в корените пак.
Когато се развихри резедата
и заблещука меденият грозд,
спомнете си отново за лозата.
Какъв бе, впрочем,
вашият въпрос?
ЕРОС
На Надя Попова
Така и не разбрах защо живях
без миг любов години и години…
За да събират спомените прах,
или по друга някаква причина?
Но нека не тревожим пепелта
с баналността, че ще е разпиляна!
Достатъчно е, че пониква рана
на мястото на всяка самота.
Но не е оправдано да боли!
И кой твърди, че опитът ни учи?
Днес оня бог със златните стрели
пак стреля в мен.
И пак не ме улучи.
ПЪТЕН ЛИСТ
Тук виното се лееше на бъчви -
тогава всеки бе добре дошъл
и можеше да пие и заръчва,
да вземе заем,
да даде акъл…
Беласица отдавна не е наша -
на сръбски псуват,
гръцки хляб ядат
и мелнишкото
с капкомер - на чаша
за долар
по андрешковски цедят.
И вече няма кой да му попречи
да изветрее и да прекипи…
А в гладната
бездънна пръст на Петрич
Воймир Асенов трета зима спи.
И те нехаят, но и той нехае
за тая мазно гънеща се сган.
И не поиска
пътен лист за рая -
нима се губи черен гологан!
И никой в оня ден не го проводи,
и сам пое
през снежния простор…
Но как да кажеш:
„Тръгваме, войводо!”
на някакъв вмирисан сутеньор!
