ВДЪХНОВЕНИЕ
ВДЪХНОВЕНИЕ
„Такива звуци! Цял звъниш!”
Леонид Мартинов
На моя глас звънливото поточе
към хората е тръгнало със трепет.
Очаква, че ще пият с пълни шепи,
щом изворът в сърцето му клокочи.
На светли струи свежестта му плиска,
бълбука, плаче, пее и ликува.
Кристално чиста, ден и нощ пътува
със обич към далечни и към близки.
Понякога, набъбнало щастливо,
то вижда се голямо и прочуто.
Друг път из пущинаците се лута -
тогава изтънява срамежливо.
Ала все по-уверено се вие,
звъни и бърза, ако нейде някой
с надежда и доверие го чака
и, ожаднял, от струите му пие…
ДОКОСВАНЕ ДО ХЛЯБА
Над мене сутрин слънцето разплита
лъчи с издути ноздри - бухнал квас.
И пресни са следите от копитата.
Поемам въздух с нивите и аз.
Преляла от предчувствие за лято,
усещам как подземните води
превръщат ми ръцете във обятие
и пълнят ми очите със бразди.
Не искам друго, само малко време -
да плисне дъжд над тази равнина.
С целувка дълга в глъбините неми
да се събудят всички семена.
А щом в нощвите хляб насъщен втаса
и позлатя коричката му с… дъх,
от къшейчето пред иконостаса
да ме бележи просфорният лъх!
ПО РОБЪРТ БЪРНС
„…то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?”
Робърт Бърнс
Акостирам внезапно в ръцете
на любимия, както веднъж
тази скитница Джени в полето
акостирала в буйната ръж.
А небето лъчисто синее
над дланта на коларския път.
Под събраната блузка белее
тъй отдавна негалена гръд…
Тази ръж със утроба узряла,
дето в нея дъждец ромоли,
и звезди, и слънца е видяла,
и за нея до гроб ни боли.
Утре, щом пак кръвта заговори
и отхвърли и разум, и свян,
други двама ръжта ще затвори
в своя златен и силен капан.
ВЛЮБЕНИЯТ
„Ты появишся у двери…”
Борис Пастернак
Любов! През нереален сън
към тебе води всеки път.
И празнични шейни навън
живота му ще прекосят.
И нека валсът да ечи!
Той, глух за музика и смях,
ще вижда само две очи
и бавно ще потъва в тях…
С внезапна, непокорна страст
свещта високо ще гори,
когато в неизбежен час
Ты появишся у двери!
ИСТОРИЯ НА СТРАСТТА
Случайна скитница страстта е-
година, месец или ден
тя скверната ни плът терзае,
щом вземе я във своя плен.
И ослепени от копнежи,
с неузнаваеми лица
зарязваме с души невежи
семейства, къщи и деца.
Но всичко е мираж, измама.
И покъртителният зов
е най-банална мелодрама,
която бъркаме с любов.
Но младата ни плът старее.
Страстта е огън. После - дим.
Безгрешни ангели, без нея
край масите за чай седим.
Докато нагласим сервиза,
докато кипнем чая, виж:
със нови пленници, капризна
върти се тя като дервиш…
А наша милост укротени
като пропукан порцелан,
кръжим сред спомени, поени
от облаци валериан.
Със тях във небесата ние
един ден ще се изпарим.
Минаващ облак ще ни скрие
и… все едно не сме били.
Сърцата ни ще станат люлки,
в които тихичко нощта
ще се разпадне на светулки,
на светлина и красота…
ЩОМ ОГЪНЯТ НИ ДОГОРИ
Един от друг ще си отидем,
щом огънят ни догори.
И керванджийката ще види,
че ще е призори.
Подплашени като диваци,
изтръпнали от студ и чест.
Раздялата, за компенсация,
е толкова модерна днес.
Да, пътищата се разделят
и всеки е към оня дом
с узаконената постеля,
по-скучна и от скучен том.
Но тази нощ съм още твоя!
Но тази нощ си още мой!
По-здраво заключи ме в своя
езически заупокой.
Под сенките на стройни буки,
в леса, съблякъл своя лъх,
не ме оставяй от целувки
да си поема дъх…
Небе - всевиждаща зеница-
виж как под твоя скъсан чул
светулките - пиротехници
отдали са се на разгул!…
ОСЪДЕНИ ДУШИ
Отдавна се препъваме
в словесния баласт.
Отдавна се огъваме
под собственото Аз.
Душите ни, осъдени
на смърт от гордостта,
и чувствата, напъдени,
се скитат по света,
без право на завръщане,
на хляб и на уют,
болнави и намръщени
в емоцийния студ.
Напразно дирим „трайното”
в любовния хашиш.
Та връзката ни, тайната,
е битка за престиж.
Омръзнаха в сражения
/как ясно е това!/
случайни попадения
на искрени слова.
Финита ла комедия,
защото, няма спор,
не си отец Ередия,
не съм аз Фани Хорн!
ДОМ
Рисувах те чудат, но не безличен.
Как дълго съчетавах цветовете!
А ясно виждах: може битието
без твоя покрив, вече архаичен.
И ти узря. В гръд тъй узрява мляко,
щом младенец я търси с гладни устни…
С теб никога не бях сама и пуста,
макар че на гръдта ти често плаках…
И затова - от сто царства далече
душата ми - душа жертвоготовна,
с невинна тайна, с преданост виновна
при теб се връща тихо всяка вечер.
ЛЯТНА КЪЩА
На Г.
В пейзажа, като приказка изваян,
основата ти каменна се впива.
И може би добиват смисъл таен
къпината и гущерчето живо.
Скалите - годеници вкаменени -
стърчат в далечина сантиментална.
Въздишката ти, трепнала до мене,
като сърна е влюбена и жална…
Небето като бебе ме повива.
Нощта притихва до самозабрава.
И ето, че сърцето доверчиво
разнежва се и всичко ти прощава.
ХРИПОВЕ
***
Брегът високо, а реката - страшна!
„Удавник, ето го!” - крещи тълпата,
без някой да се сети и да хвърли
поне едно спасително въже…
Човекът вече не зове за помощ.
Предсмъртен хрип и… тишина.
***
Един герой на приказка известна
все още е на долната земя,
защото братята му теглеха въжето.
Не вярвам аз, че е излязъл той,
защото хрипове изпод земята чувам,
когато върху тъмната й гръд
ухото си чувствително положа…
***
А под прозореца ми свечерен
едно момиче скача на въже -
въжето прави бързо малък кръг,
ту влиза, ту излиза то от него,
изпъват се нозете и се свиват
високо, чак до слънчевия сплит.
Но дебне там сега Човекът - Звяр
и вълчите му стъпки в храсталака
момичето с въженцето завличат
и после… кост във гърлото и хрип,
от който всяка нощ умирам…
ЕСТЕТИЧЕСКИ СПОР
НА ГРЕБЕНА НА ВЪЛНАТА
На един опонент
Не оставям на спора веслата.
Хвърлям фактите - горда армада.
Като скок във вода - мисълта ти -
до дъна неизвестни
пропада.
Там набързо, по тинести друми,
тя за щурма си сили е сбрала:
рафинирани варвари -
думите
на вълната достигат превала,
предизвикващи пръски екстазни
сред клакьорите витиевати…
И - сами се разбиват в скалите -
книжни лодчици -
леки и празни!
ПАСИАНС
В очакване на ледения мрак
навярно се изострят сетивата.
Но хвърля се през борда слънце пак,
и сънна прерия
е мекотата му.
Зарастващите драскотини не болят.
Животът - къшей хляб
комай е всичко.
Но ме гнети и плаши ме до смърт
на погледа му ледната коричка.
А корените, разкривени, търсят юг.
Места, от студовете защитени.
И вятър ме оре със остър плуг.
И падат стройни сенки
върху мене.
